Есен

Есен

2 октомври 2019 г.

Кристалина Георгиева има всичко, за да се хареса на САЩ

Вашингтон я подкрепи от самото начало, предотвратявайки идването на човек от "голяма бързо развиваща се страна"
 
Традицията е спазена: за пореден път Европа ще ръководи МВФ, както е без прекъсване от създаването на водещата институция на глобализацията преди 75 години. 

Но идването на Кристалина Георгиева е всичко друго, но не и тривиално. За 66-годишната българка, завършила института "Карл Маркс" в София, бяха променени възрастовите ограничения, така че да може да получи достъп до една от най-престижните публични позиции на планетата...

Другата аномалия е, че бързо развиващите се страни, които от години претендират за този пост, дори не издигнаха свой кандидат! Те могат да се утешат с факта, че България е причислена от МВФ към "бързо развиващите се или развиващи се икономики", а не в категорията на "напредналите страни". И в това е целият парадокс за Европейския съюз, а още повече за еврозоната, в която България не участва: европейците със сигурност избраха опитен и уважаван икономист, прекарал двадесет години от кариерата си в Световната банка, където беше главен изпълнителен директор, но чиято родна страна не е емблематична за този клуб.

По-скоро технократ, отколкото политик, за разлика от Кристин Лагард, Кристалина Георгиева има всичко, за да се хареса на САЩ, първият акционер в МВФ. Впрочем Вашингтон я подкрепи от самото начало, предотвратявайки идването на човек от "голяма бързо развиваща се страна".

Поръчителство или зависимост?

Както всички свои предшественици, новият "управляващ директор" ще трябва да се бори с американската ламя, която е суперсилата в МВФ. С утежняващите обстоятелства на търговската война между Китай и САЩ, да не говорим за атаките на цифровите валути, като Либра, чиято първа жертва може да се окаже МВФ, когато му дойде времето.

Европа ръководи, а Америка решава

Времената са трудни за международните организации. Отбелязвайки през юли 2019 г. 75-та годишнина от споразуменията в Бретън Уудс, които през 1944 г. положиха основата на мира, създавайки МВФ и Световната банка, възпоменателната плоча, публикувана по случая, сравняваше две речи. Тази на Хенри Моргентау, министър на финансите на САЩ, който при закриването на конференцията, в която участваха 44 държави, казва: „Най-мъдрият и ефективен начин да защитим националните си интереси е чрез международно сътрудничество“. И встъпителното слово на президента Тръмп, който на 20 януари 2017 г. каза точно обратното: „Собствената ни защита ще доведе до голямо благоденствие и сила". Различни времена, различни нрави.

Добрият ред е жизненоважен за Вашингтон, който де факто смята МВФ за филиал на американското Министерство на финансите по международните въпроси. Следователно основната задача на управляващия директор на МВФ е да се помири с най-големия акционер с най-висок дял (16,5 на сто от капитала), който по устав разполага с право на вето върху решенията.

Европейците и особено французите, които са управлявали 43 години МВФ, знаят, че този, който наистина взема решенията, е американският акционер. Доналд Тръмп няма нужда да заклеймява МВФ, защото страната му се разпорежда там, както си иска.

Кристалина Георгиева ще трябва да умиротворява отношенията между лидерите на трите водещи блока - САЩ, Китай, Европа - които се гледат, без да си говорят. Освен открития китайско-американски конфликт, "важен е фактът, че на срещата на Г-7 в Биариц Франция беше поканила предимно трети страни, като Индия и Австралия, противно на китайската инициатива за "пътя на коприната", подчертава Марк Узан, изпълнителен директор на Комитета „Бретън Уудс“.

Нужна ли е нова „Бретънуудска конференция“, този път, за да бъде постигнато примирие в настоящата търговска и валутна война? Подобно на цивилизациите, международните институции също трябва да знаят, че са смъртни.


Жан-Пиер Робен, “Фигаро”, превод: Галя Дачкова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар