Вместо избори, се предлага жребий.
Напомняме, че 2016 г. беше преломна за западните либерали. Губейки в движение всички възможни и невъзможни избори, те рязко загубиха вяра в демокрацията и трескаво затърсиха други форми за съхраняване на властта. Думата „референдум“ беше заклеймена от тях, но да се откажат от изборите, само за да възпрепятстват умножаването на опонентите си, наричани от тях популисти, доскоро им изглеждаше прекалено.
Това обаче не ги обезкуражи, търсенето продължи и изглежда пред либералите проблесна нова надежда. Веднага след кошмарната за статуквото 2016 г. жребият, като вариант, бе предложен от белгийския писател Давид ван Рейбрук. Той никога не е криел, че резултатът от британския референдум за излизане от ЕС и победата на Доналд Тръмп в САЩ са го подтикнали да напише книгата „Против изборите“, в която се описва как да се противопоставим на „неизбежното засилване на популизма и крайните идеологически течения“.
Според Рейбрук, трябва да се откажем от изборния процес, като се върнем към традициите на Древна Гърция и Венеция, където народните представители често са били избирани със жребий. И какво лошо, това наистина е работело. Самият факт, че подобна система на демокрация е съседствала с робството, което също е работело, не смущава съвременните либерали.
На пръв поглед странната инициатива, която не се вписва по никакъв начин в каноните на съвременните демократи, предизвика радостната реакция на множество медии. Нобеловият лауреат за литература Джон Максуел Кутси също приветства идеите изложени в книгата на белгиеца. Той коментира: „Изборът на нашите управници чрез народно гласуване се провали и не може да създаде истински демократично правителство. Струва ми се, че пред очите ни се обрисува именно такъв вердикт на историята. Давид ван Рейбрук, убедително и последователно настоява за връщане към избори чрез жребий. Може да се окаже, че времето за тази идея да е настъпило“.
Щеше да е добре, ако всичко се ограничаваше само до книгите и теоретичните дискусии на високочели интелектуалци. Но тези идеи веднага бяха подхванати от политиците и активистите. Върху концепцията за жребия като начин за избор на народни представители, бяха създадени обществени движения, които развиват дейност в разни страни по света, не без подкрепата на вездесъщия Сорос. При това се подкрепят и от някои представители на анти-статуквото. Така например, на последните президентски избори във Франция лидерът на крайната левица Жан Люк Меланшон призова да се учреди Шеста република, в която депутатите от върховната палата на парламента да се избират чрез жребий. Призивът му беше подхванат и от френските „жълти жилетки“.
Постепенно се пристъпи към практическата реализация на идеята. Последователите на Ван Рейбрук определиха като „важен етап по пътя към съвещателната демокрация“ решението за създаване на Гражданска Асамблея на Немскоезичното общество в гр. Ойпен, Белгия. През септември тази година 24 души от сдружението, избрани чрез жребий от доброволци, сформираха граждански съвет (бюргерат), чиято задача ще бъде изработването на препоръки към законодателните и изпълнителни органи на регионалната власт. Честно казано, създаването на подобен тип съвещателни структури не е нещо ново. Почти във всяка страна и сега действат всевъзможни обществени палати и съвети с подобни правомощия. Разликата е само в това, че, принципно, техният състав се избира от експерти в съответната област, знаещи и авторитетни хора, а в бюргерата могат да попаднат дори по- некомпетентни и професионално непригодни хора от самите депутати.
Това като че ли устройва бюрократите и чиновниците във властта, тъй като е много по-лесно да вкараш профани в нужния коловоз, отколкото професионалисти, които познават добре проблемите. Именно затова „източно-белгийският модел“, както бе наречен експериментът в Ойпен, се посреща с ентусиазъм от пресата в Европа. Рупорът на либералната идеология, сп. "Икономист", нарече новия модел „по-нататъшна стъпка в развитието на демокрацията“, подчертавайки необходимостта от разпространяването на челния опит и в други градове и страни.
По същия път поеха и в предградията на канадския град Ванкувър, където беше избран със жребий органът за градско планиране, носещ звучното име „Гражданска асамблея“. А пък миналата седмица във Франция започна работа Граждански конвент по климата, в състав от 150 човека, избрани с компютър на случаен принцип от избирателните списъци и телефонния указател. Конвентът, в който влиза и Емануел Макрон (по предложение на прословутите „жълти жилетки“), ще изработва „граждански инициативи“ в борбата за опазване на природната среда. Какво може да предложи попадналият в този орган 26-годишен неквалифициран работник в ресторант, Дауд Исаки, например, и той самият не знае, ако се съди по интервюто му в "Таймс". Но този, доста скъп впрочем, експеримент се харесва на всички. Той хем удовлетворява исканията на протестиращите за въвеждане на елементи на пряката демокрация в управлението, хем и елитите са доволни, предвид факта, че участниците в такива конвенти или бюргерати граждани не представляват заплаха за властта поради тяхната некомпетентност. Последното обстоятелство е основната причина да бъде привлечено вниманието на западния истаблишмънт към подобни експерименти.
Съдейки по бурната реакция на медиите и отделянето на значителни средства за популяризиране на идеята за всенароден жребий вместо избори, тази практика вероятно ще продължи да се разширява. Естествено, с времето органите, сформирани чрез компютърен жребий въз основа на телефонния указател, ще докажат своята неефективност и безполезност. Но това ще позволи да се изпусне парата на протестите и да се създаде усещането за пряко общуване на елита с народа, без никаква заплаха за кастата на западните бюрократи. Тогава няма да са страшни нито Тръмп, нито референдумите. Бюрократите и бюргератите ще могат да управляват без досадни пречки и опасения, че ще загубят властта на следващите „неправилни“ избори.
Владимир Корнилов, РИА "Новости", превод: Никола Стефанов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар