Есен

Есен

11 октомври 2019 г.

Обичайните заподозрени

Изтръскаха банката с кадри и извадиха употребените лица от протестите срещу Орешарски

Събота, късен следобед. 


Млад мъж раздава диплянки на Женския пазар. Решавам да проверя дали има корнишони на сгода. Сега е времето да се напълнят бурканите с кисели краставички. Цените тази година не падат и много хора ще се откажат от зимнината. Оказва се, че брошурите на „Промаркет“ са няколко метра по-надолу. Продавачите от сергиите се провикват: „Евтино, евтино“, „Пресни зеленчуци, молим“. На авокадото е закачен надпис: „картофи българско производство“. Оказва се, че някой зевзек е разменил местата на етикетите и традиционната съставка на повечето манджи е заменена с вносния плод. Отпред има няколко модела, които хващат окото. Отзад стоката е загнила и скапана. При купувача отива именно тя.

Така е и в някои политически формации. Вадят на показ това, което става. И ти пробутват боклука.

Момчето с брошурите е усмихнато и ведро. Твърди, че ще спаси София. Тика на домакините листчета с програмата си. Вероятно това му е таргет групата. Не излъчва агресия. Взимам брошурата, защото не ми дава сърце да му откажа. Как ще гласувам на местните избори, е друг въпрос.

След неуспешната мисия с корнишоните и странния формат на политическа агитация с дипляни влизам във Фейсбук да разцъкам някой и друг лайк на снимки на приятели. В хубаво настроение съм. Но това, което излиза на екрана ми не е красиво. Разкривени физиономии и постове, които изобилстват от злоба. Тези хора даже не са ми приятели. По някакъв начин излизат във фийда. 


Заемам се да предотвратя повторната поява на тези стряскащи постове, в които езикът на омразата е разцепен на две и съска. Но те изплуват отново и отново. Заричам се да не влизам във фейса, поне докато местните избори не отминат. Това разделение на обществото не вещае нищо добро. 

Гледала съм този филм. При това от първия ред. Противопоставянето „умни и красиви“ срещу „глупави и грозни“ беше трик, с който един олигарх преди години превзе конкурентния седмичник - „КЕШ“. Като инсталира там като главен редактор свой доверен човек, за да го срине. Успя, между другото. 

Нито тогава, нито сега мога да вярвам на този човек. Сърбала съм му попарата. И това е личностен избор. На който не му харесва начина ми на мислене и светоусещане, да започне да ме замеря с кал. Да ме ругае, да ме заплашва как ще остана без работа и как ще продавам тиквички на сергия. Няма страшно! Това също е работа. И ако си толкова умен, красив и надменен да не оценяваш труда на обикновените хора, губиш аудиторията. А също и избирателя. Превръщаш се във формация, в която негативизмът и омразата са изведени в култ. 

Разгледайте програмите на основните политически сили и вижте кой ви забранява да мислите, да изразявате мнението си и да бъдете себе си. Вижте кой залага цялата си платформа върху отрицанието. И си направете изводи накъде води този път.

Обичайните заподозрени – така изглеждат листите на една формация, която е в процента на статистическата грешка. Мислехте си, че не е останал протестър, който да не се е уредил я с грант, я с финансиране под масата, я с хубав съветнически пост? Я пак. Вижте листите на „ДееБъ“ и пак нека да си говорим. Същите хора, които мааха гащи по жълтите павета и блогърстваха, сякаш са на заплата, са отново на барикадата. И ти става едно хубаво на душата – хем революционно, комитско, хем ревливо. А също и екозелено – в нюанса на вечния кандидат на „ДееБъ“ Тома Белев. 


Хайде, неговата е ясна. Продължавам да не разбирам обаче с какво живеят някои професионални протестъри. Нямат ли кредити, не издържат ли семейства, как оцеляват, след като официално никъде не работят? Това са неприлични въпроси, които не бива да се задават. Позволиш ли си такъв лукс, значи си от онези медии, които попадат в забранителни и ограничителни списъци. 

В същото време онези, дето въртят латерната за 111-ото място, са най-несвободни, защото трябва да се придържат към опорките. Парадоксът е, че тези, които ти ограничават правото на изразяване и се опитват да те преформатират по свой образ и подобие, крещят, че били репресирани. Как бе, джанъм, ви репресират? Да не би да ви забраняват да тъчете на няколко стана – в „Дойче веле“, „Свободна Европа“, „Дневник“, „Капитал“, „Сега“,„Медиапул“? Нищо подобно – даже ви кичат с медали. Под формата на награди за „доблестна журналистика“. 

А ние, глупавите и грозните, само да отворим уста, и веднага ни наскачат озверели тролове. Или разни психари ни звънят по сто пъти, за да ни питат защо, аджеба, не ги харесваме. Те, разбираш ли, не могат да допуснат, че това е възможно. Ами, е.

Платените „демократи“ отдавна показаха, че усещането им за демокрация е изкривено и маниакално. Какъв е следващият стадий - да бесят инакомислещите по дърветата?

 Константин Павлов-Комитата – инженер, блогър, публицист, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress. Пробва се също така за общински съветник и районен кмет
 Тя вече не реве. Ликът й грее на предизборен плакат 
Добре платен екоактивист и музикант – пее на мегафон

Кристи Петрова,  Politika.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар