България обича мъртвите будители. Живи не са нужни. Тежат на икономиката.
Живите трябва да ядат, което струва пари. А парите са концентрирани в неомутрите. Неомутрите пък се интересуват от ядене (но само тяхното), пиене и еб*не.
Доходоносните професии поддържащи този икономически ред са пряко производни на потребностите на елита. Тоест, в разцвет са професиите на курвите, престъпниците и политиците. И каквото остане - на лакеите. А будителят няма как да бъде престъпник, мутра или курва. Противоречи на естеството и функцията му. За лакей да не говорим. (Въпреки, че има доста опити.) Затова будителят е обречен на глад с последваща смърт.
Да си будител в България е същото каквото е било да си учен по времето на ренесанса. Трябва да си потомствен аристократ, баща ти да притежава банка, кораби или роби и чак тогава да будителствуваш. Но и това няма как да стане при нас, защото потомците на българския елит са обучени, че духовността е само за идиоти.
Там пари и власт няма. И са прави.
Затова тези потомци се интересуват само от ядене, пиене и еб*не също като родителите си. И като най-висша степен на духовно развитие е вроденият им интерес към джипове.
Не мога да не припомня думите на майката на Робърт Бърнс пред паметникът му въздигнат от признателните шотландци: „Роби, ти искаше хляб, а те ти дадоха камък.“
Така, че български будители – научете се да ядете камък. Само това ще получите на трапезата си.
Честит празник каменояди.
Емил Йотовски
Няма коментари:
Публикуване на коментар