Щастието не зависи от това какво ни се случва

Ние сами бутаме чувствата в ъгъла, наричайки ги лукс, глезотия, приказка, а в същото време именно за тях копнеем...
 
Когато се стремим към щастие, имаме два избора – да го очакваме или да го приемем. 

Може би комбинацията от тях е най-добрият вариант, но ние трябва да знаем, че в единия случай винаги ще бягаме към нещо, а в другия – ще го изживяваме.

Знаем малко за щастието, защото знаем малко и за всички останали емоции. Но това е личното ни предпочитание. Ние сами бутаме чувствата в ъгъла, наричайки ги лукс, глезотия, приказка, а в същото време именно за тях копнеем.

Те не са никак маловажна част от нас. Отразяват се неминуемо на здравето ни, индикатор са за неразрешени вътрешни въпроси и имат едно от най-силните влияния върху настроението и цялостното ни състояние.

Ето защо, дори да не го правим, имаме нужда да им обърнем пълноценно внимание. Трудно е да се определи какво точно е щастие. Може би именно комбинацията от чувства, състоянието на ума и духа и възприятията ни за живота и случващото ни се създават цялостна емоция на приятност.

Тя може да има своите пикове и спадове, но важното е, че в тази си същност се характеризира с постоянство. И е така, защото не зависи от другите, а от себе си.

Щастието е нещо много по-широко и осъзнавайки това, ние го освобождаваме. Разбира се, моментната силна радост винаги подхранва понякога тлеещия вече огън, но ако гледаме на това позитивно чувство не като на дестинация, а като на състояние, ще си дадем възможността да се погрижим за изграждането му.

Да създадеш среда на щастие в себе си означава да направиш основна ревизия на начина си на мислене, реагиране, вярване, на хората и влиянието им върху съзнанието ти, на всички ежедневни избори и на самия теб – какво попиваш, какво произвеждаш и какво отказваш да пуснеш.

Всъщност, ако вникнем по-дълбоко в чувствата, бихме спрели да ги разделяме на хубави и лоши. Страх или любов, болка или радост – границите им се преплетат, когато следствията от тях са благородни.

Понякога именно усещанията, които наричаме неприятни, се зараждат в нас, за да ни предпазят, свестят или окрилят. Емоционалното състояние на човек се променя не със слънчевите или мрачните дни в живота му, а опознавайки себе си и света.

Дори наоколо да бушува море, отново можем просто да го наблюдаваме от плуващия в него кораб и с обич и доверие да приемем, че вълните – отвън или отвътре, ще дойдат и ще си отидат, но без да ни отнемат правото да се усмихнем, да обикнем и да видим на хоризонта светлина.

Може би щастието наистина е винаги в нас, но често детекторът, с който се опитваме да го доловим, е настроен на друга честота.

Маркрит Чилингирян, Highviewart.com