Същите избраха пак Иван Гешев за главен прокурор. Нормално, тоест – неизбежно. Може да се каже и по друг начин – проспано.
И т.нар. институции, и т.нар. гражданско общество претърпяха неизбежно крушение. Защото и природните, и демократичните закони са неумолими.
За илюстрация налага се, с извинение, да припомним един стар виц, с леко изменение, за да стане ситуацията ясна и на едно 5-годишно дете.
Ето кавър на този универсален виц, който така хубаво приляга на всякакви ситуации в нашия полуостров, и в частност, в България:
На пустинен остров след корабокрушение попадат красив и умен интелектуалец и грозна и тъпа мутра. Изяли каквото имало за ядене и един ден мутрата рекла на съквартиранта:
– Ами то се видя, кофти ще е да пукнем и двамата от глад, единият от нас трябва да изяде другия. Обаче искам всичко да е честно и прозрачно.
– Който изтегли късата клечка ще изгуби, нали така? – веднага загрял умният.
– Не, избрал съм по-хубава процедура. Ето тия два пръста на ръката ми – единият си ти, другият съм аз. Ако посочиш мен – губя, ще ме ядеш, както и обратното.
Интелектуалецът избрал единия пръст.
– За съжаление ти губиш – казала мутрата.
Край на вица.
Били само двама, нямало трети корабокрушенец, та да се намеси в ролята на президент, арбитър или нещо подобно, което само щяло да удължи срока на процедурата и респективно на вица.
Но има и хубави неща в избора на Гешев – той бе максимално прозрачен за всеки, който може криво-ляво да смисля. Сега ни остава да се надяваме на Брюксел, защото София няма да може самичка, язък й за името.
Другото хубаво нещо е, че Иван Гешев много по-бързо, по-безпардонно и по-категорично от всеки друг ще задълбочи кризата в съдебната система благодарение на личните си качества, особено при едно сътрудничество със Сотир Цацаров, който според някои е фаворит за поста шеф на антикорупционната комисия. Такъв тандем би отворил очите не само на европейските приятели, но и на отвъдокеанските.
Та белким на трийсетата година от прехода се почнат някакви стъпки към съдебна реформа. Излишно е да се повтаря за N-ти път, че без съдебна власт другите две не могат да функционират, колкото и разделени да са, а те и това не са.
Брюксел обаче очевидно не му се играе с нас. Европейската комисия препоръча преди седмици отпадането на мониторинга, без обаче да даде нито един смислен аргумент освен мъгляви фрази, че българското правителство се е ангажирало „с определени мерки“ по продължаващия „напредък по реформите“. Горещият картоф бе прехвърлен на обществото, което при една „публична отчетност“ щяло да хване юздите на политиците и институциите. Смях да пада!
Новият главен прокурор Иван Гешев бе инсталиран арогантно от своя шеф и духовен ментор Цацаров, макар част от „обществото“ да протестира срещу него, а една друга част от „обществото“ го подкрепи. В този вече втръснал карнавал от протести и антипротести няма нищо продуктивно. Керванът си лае, кучето си върви. Обаче напълно законно, спазвайки всички процедури.
Да се протестира срещу Гешев е не само безплодно, но и несправедливо. Той просто е поредният главен прокурор, който ще действа според конституцията и законите. Още са живи хората, които преди 30 години видяха началото, някои дори съзряха онзи негоден чарк в основния закон, който произведе цялата несъстоятелност на прехода и изкривената демокрация.
Днес пък представляващият Висшият съдебен съвет Боян Магдалинчев заяви на търсещите вратичка в процедурите по назначението на Гешев, че няма никакви основания президентът да сезира Конституционния съд. Ми прав е човекът. То и да има основания процедурата да започне отново, като примерно за кандидати да се явят пет-шест души, какво става? Нищо не става. Кой е казал, че ще се сравняват действителни качества, ако кадровиците от ВСС вече са направили своя избор съобразно едни тайнствени процедури?
Кому е нужна цялата тази процедурна агония?
А дори да си представим хипотетично, ама много хипотетично, че някой по-приличен магистрат бе събрал нужните му 17 гласа за поста, къде е гаранцията, че няма да произведе същото? Може би ще е по-възпитан, по-любезен, с хубаво скроен костюм и вратовръзка, знаещ чужди езици, с приятно хоби и дори ще благоволява да отговаря на неудобни въпроси, без да бие или да съди журналистите, искащите много да знаят. Е, всичко ще е по-елегантно, по-приятно във всяка отношение. Вече имахме един такъв главен прокурор, беше само по-естетично, но същото.
А с Гешев дори е по-добре, нека е ясно и просто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар