Зима

Зима

28 ноември 2019 г.

Най-добре да забраним „Под игото”

Проблемът не е в самия роман, а в начина, по който той стига до българския ученик...
 
По стечение на обстоятелствата преподаването на „Под игото“ е било част от професионалните ми занимания. 

Понеже исках моите кандидат-студенти да си вземат изпита, а и ако може – да харесат романа, ползвах малки трикове. Нахвърлях им набързо как един буен младеж, на когото му е писнало от робската психика (тя и днес е същата) и от цялостната ситуация в държавата, си рискува живота, за да събуди народа. Как се залюбва с една срамежлива даскалица и как мустакатата хаджи Ровоама им прави сечено.

Романът биваше прочитан на един дъх и някои от тогавашните деца, вече големи хора, са ми благодарни и до днес – не само заради успешно взетите изпити. Да, питали са ме кое какво значи, насочвала съм ги кое къде да проверят, а на повечето съм давала моето собствено издание от „Библиотека за ученика” (1967 г.), където всички турцизми и архаизми са идеално обяснени. Не казвам, че подобен подход е най-подходящ, но успееш ли да събудиш любопитството на младия човек, си свършил половината работа.

Българският учител е поставен в невъзможна ситуация – от една страна да уважава и да възпитава уважение към българската класика, а от друга – да има готовност наистина да превежда голяма част от съдържанието.

Защото проблемът не е в самия роман, а в начина, по който той стига до българския ученик. Той поражда куп въпроси:

Въпрос номер едно: Как да накараме децата да четат по-дълги текстове, да научават нови думи и да мислят с главите си?

Въпрос номер две: Необходимо ли е да се изучава литература задължително в такива детайли, и то от всички – не е ли тя само за онези ученици, на които наистина им е интересна – така, както е с музиката и рисуването? Особено за поколение, което името си не успява да напише без грешка?


И още въпроси:

Знаят ли учениците какво точно представлява Априлското въстание, когато започват да учат „Под игото”?

Подготвени ли са да учат литературно произведение, което изисква ползването на речник – в кой клас е възможно това и доколко би ги привлякло към четенето, ако са все още шестокласници?

Позволяват ли височайшите чиновници преподаване извън стереотипите или трябва в 21-ви век да преподаваме Вазов като едни Ради Госпожини?

Да, учителите продължават геройски да се борят, оставени сами на съдбата си, както и за всяко друго нещо. Обществото е заето с по-важни неща, пък и за какво ще ти потрябва този Вазов, освен за някаква оценка, която все някак ще се уреди. Подобни реплики съм чувала от десетки родители, при това все интелигентни хора.

И така, изгубени в ценностите, стигнахме момента, в който загрижени за духовността „издатели” пуснаха вариант на „Под игото” на шльокавица. Вазов се обърна в гроба няколко пъти. Но и това не стигна. Днес някакво издателство с многозначителното име „Византия” реши да го „преведе”. С оптимизъм за бъдещето можем да предвидим, че друг новатор може рап да направи по романа.

Впрочем, всеки читател знае, че съществуват бележки под линия, както и обяснения в края на книгата. Това не е затруднявало никого преди 3, 4, 5 и 10 десетилетия. И ако някакви „издатели” не го знаят, просто илюстрират за пореден път, че и Бог не опазва от сляпото, което е прогледнало.

Очевидно с класическите български автори имаме проблем. Очевидно днешните деца трудно възприемат тази литература. А може би и литературата въобще.

Но този въпрос няма да се реши, ако заменим „ятаган” със „сабя”, защото просто ще ги излъжем. А пък за чучурчето, което пък става някаква чешма или извор?!? Що пък да не наречем чемшира просто „растение”? Задълбавайки в тези „преводачески” усилия, стигаме неизбежно до Айнщайн, вселената и глупостта. Последната наистина е безгранична.

Като последна надежда за спасяване на „Под игото” е просто да го забраним. С цялото легендиране, съпътстващо забранените книги. Така ще финализираме тенденцията в общественото мнение, че „романът не става за четене, защото трудно се разбира”. Ще запалим интерес у децата, които винаги обичат забраненото. А и ще опазим романа в автентичния му вид.

Друг шанс явно няма.


Евелина Гечева,  Transmedia.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар