Зима

Зима

10 декември 2019 г.

България и САЩ: Любов, пронизана от ревност

От много обич можем да пострадаме. Така е при платената и дори предплатената любов...
 
Варна е перфектната илюстрация на отношенията ни с Големия брат. 

Не само и дори не толкова с натовския военноморски координационен център, който ще бъде изграден в резултат на разговорите между Тръмп и Борисов в Белия дом. Колкото, макар и да е странно на пръв поглед, със световно неизвестната довчера служителка, източвала пари от банката, в която работи, за да ги праща на виртуалния си любовник. И хилядарките хвърчали от Варна чак до другия край на България, до Мокреш, докато станали милион и злоупотребата била разкрита.

Сега почти всички я укоряват, някои дори се съмняват в психическия й статус. Особено след като стана ясно, че никога не е виждала на живо възлюбения си, зървала го е само на три снимки, пратени й по Фейсбук. На всичкото отгоре те не били негови, а на познат, и не само защото изглеждал доста по-красив. Служителката първоначално проводила по куриерска фирма всичките си спестявания, после и тези на родителите си, теглила дори и кредити, докато намери по-лесен, но и далеч по-опасен да доказва чувствата си начин. И получателят на пачките живял щастливо, но не с варненката, а с друга, и вместо да е благодарен или поне сдържан, качвал в профила си клипчета с прегръдки и целувки, но с онази, другата.

Всъщност, влюбената от морската ни столица е копирала стъпка по стъпка действията на правителството. Разликата е в мащаба на паричните преводи. България хвърли два милиарда за изтребители, които никой от нашите участници в преговорите не е виждал. И как да го стори, като дори заводът, който ще ги произвежда, до пролетта още не беше построен. Платихме ги предварително, и то накуп, както голямата обич повелява. Сторихме го със собствени средства, не минахме и без кредити. Даже прегласувахме първоначалната финансова рамка на сделката, само и само да докажем чувствата си. А продавачът си заживя щастливо, доволен от факта, че с авансово преведената сума за виртуалните изтребители подпомагаме икономиката му. И хич и през ум не му минава да ни благодари. Напротив, в съвместното изявление на Тръмп и Борисов ние благодарим.

Откъдето и да се погледне – варненска история!

С това приликите не свършват. Макар на излизане от Овалния кабинет премиерът ни да каза, че с президента на САЩ нито веднъж не са повдигнали дума срещу трета страна, любовният триъгълник е налице. Ревността на Белия дом е въплътена в почти всеки абзац на Рамката за стратегическо партньорство. Амбицията за прогонване на съперника е заявена неведнъж, макар и не пряко, а с евфемизми. Желаното изтласкване на сегашния доставчик на синьо гориво е представено като диверсификация. Настояването да купуваме повече втечнен газ от САЩ е описано като повишаване на доставките от надеждни източници. Влизането на американски компании в „Козлодуй“ и „Белене“ е съвместна работа за гарантиране на надеждна и чиста енергия. Свободният пазар се видоизменя в справедливо отношение към инвеститорите. Унищожаването на излишните конвенционални оръжия пък е стъпка към купуване на нови, но вече от правилната страна в триъгълника.

И уж за друга държава нито веднъж не е ставала дума, пък, ако се вярва на дописките, особено на епицентристките, на връщане в самолета Борисов бил заявил, че в срещата на четири очи казал на Тръмп:

„Какъв ти е проблемът с Русия?“

На нея трябвало да се гледа не като враг, а като партньор, и да се търси взаимна икономическа изгода. Това допаднало на президента, а държавният секретар Помпео възкликнал, че никой не бил правил такъв анализ. Преди години писах, че Изтокът е „свежата глава“ на ЕС. Рецепторите му са запазени, а и съзнанието му все още не е преформатирано дотолкова, че да не вижда действителността и да не казва нещата едно към едно. След думите на Борисов почнах да се притеснявам, че съм подценил Изтока. Той, всъщност, е „свежата глава“ не само на ЕС, но и на Запада въобще.

Премиерът ни определено не е русофоб.

След сегашното посещение обаче ще му бъде все по-трудно да поддържа баланса в отношенията с Вашингтон и Москва. Разбира се, на Русия никой не й е виновен, че преди тридесет години изтърва не само нас, но и целия източен блок. Но пък и ние с нищо не сме виновни пред Щатите, за да ни превръщат в мишена на руските ракети. Борисов ни успокоява, че във Варна ще има само координационен център. Но евроатлантикът Соломон Паси тълкува това като крачка към изграждане на база. Дори и да не се сбъдне прогнозата му, не друг, а тъкмо Путин каза преди време, че при необходимост ще насочи ударите към центровете, в които се вземат решения.

Ето как от много обич можем да пострадаме. Въобще – варненска работа. Така е при платената и дори предплатената любов. И в триъгълниците, в които ревност си позволява не който дава парите, а който ги получава.


Иво Атанасов, Transmedia.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар