Пасиансът, разиграван от политическото статукво, вече е почти пред завършека си.
След като същите хора гласуваха и си избраха Гешев за нов главен прокурор, очаквано досегашният - Сотир Цацаров бе избран за шеф на Кoмиcиятa зa прoтивoдeйcтвиe нa кoрупциятa и oтнeмaнe нa нeзaкoннo придoбитo имущecтвo (КПКOНПИ). Той получи одобрението на 165 дeпутaти, 30 бяхa "прoтив“, a тримa ce въздържaхa.
Зад кандидатурата на Цацаров застанаха парламентарните групи на "Обединени патриоти", ГЕРБ и тайната им "севда" ДПС. А БСП се разкрачи между желанието си да бъде категорична опозиция и завещаният от далечното й минало партизанлък. В резултат на това деликатно положение 27 човека от парламентарната група на червените гласуваха "за" сегашния главен прокурор, трима се въздържаха, напук на лидера си Корнелия Нинова.
Това, че част от БСП, в компания с ГЕРБ, с патриотите и с ДПС гласуваха единодушно за Цацаров, е интересна тема за анализ. Но съглашателството между наглед яростни политически противници (ДПС-патриоти, БСП-ГЕРБ) у нас не се случва за първи път - достатъчно е да припомним обстоятелствата около разгрома на КТБ. И решаващата роля на главния прокурор Сотир Цацаров в цялата история.
Така че зад аванса на доверие към новопроизведения шеф на КПКОНПИ Сотир Цацаров, всъщност се крият други мотиви. И именно те движат невидимата ръка, която раздава картите в пасианса, в който вече излезе и асото-купа на Иван Гешев като главен прокурор.
Що се отнася до това какво ни очаква до края на играта, "Банкеръ" вече прогнозира, че пасиансът ще се нареди, щом като КОЙ ( въпреки скромния си следователски стаж) седне на стола на председателя на Върховния касационен съд, където засега се е настанил, ама никак не му е удобно, проф. Лозан Панов. Както вече написахме, такъв развой е много вероятен и най-вече желан: с главен прокурор Иван Гешев, с председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров и КОЙ като шеф на ВКС играта просто заспива. И не Венецианската комисия, а целият Европейски съюз да дойде и да дърдори за някакво си върховенство на закона и корупция, нищо не би могло да разклати този триумвират.
Но да се върнем върху пасианса. Без да намекваме за каквото и да е, само ще припомним, че родината на тази игра е Франция, и по-скоро затворите й. Твърди се, че играта е измислена от политически затворници, които така запълвали часовете зад решетките. И са завещали на своите наследници един прекрасен начин да забравят за времето.
Очевидно пасиансът има бъдеще, включително и зад решетките на зандана. Ще се мотивираме с мъдростта на банкера-легенда Атанас Буров. На него се приписва следната мисъл: "В България всеки селянин се смята готов за кмет. Всеки кмет - за депутат, всеки депутат - за министър. В България министри са все бивши или бъдещи затворници".
Така че играта предстои, въпросът е кой ще раздава картите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар