Жадна ламя шета по бунари, скъпа вода изпива

И не се вижда още от где ще дойде юнакът да я озапти...
 
Жадна ламя шета из страната и пресушава малки и големи бунари, та чак язовири. 

И причината не е в глобалното затопляне. Не само то обаче й помага да оставя хората без вода или да ги принуждава да плащат скъпо и прескъпо за калпава услуга.

Последният пример е с Перник. Може би защото е най-близо до София или най-вече, че на язовира над града му се видя почти цялото дъно, се вдигна много шум. Да не забравяме, че немалко други градове и села в страната също страдат от калпаво водоснабдяване. В миньорския град явно ламята не е била сама, а е работила с други свои дружки. Едната е Глупостта, друга - Нехайството, третата - Страхът. Именно те, комбинирани с голямата алчност на ламята за по-малко от година изпиха водоема.

Въпросните чудовища си имат и други асистенти, търсещи всякакъв начин да направят пачки на гърба на хорското нещастие. Нещата сякаш напомнят на култовия филм „Детето“ на гениалния Чарли Чаплин. Спомнете си как там малчуганът тича преди главния герой и троши с камъни прозорците в квартала. След него идва Чарли, превъплътил се като „случайно“ минаващ по улицата стъклар и предлага услугите си. Та и тук първо източваш язовира, при ясните сигнали от многократно по-малък приток в него, и после тръгваш да търсиш извори с голям дебит по пещери и из околните баири и дори да мечтаеш за нещо като мини Суецки канал, по който да докара вода от яз. „Искър“. Та и на него да му се види дъното. Тепърва прокуратурата ще си казва тежката дума за това кой си е чоплил умишлено носа и не си е свършил работата и кой пък се облажил от това.

На фона на пернишките неволи от Нова година в цялата страна водните дружества ще сурвакат абонатите си с нови по-високи цени. Дежурното оправдание е необходимостта от инвестиции за подобряване на водната и канализационната инфраструктура. Има логика, но хората вече се чудят как да си плащат сметките. Накрая може да решат, че би им излязло по-евтино да си изкопаят кладенец в двора и да не зависят от централното водоснабдяване. Колко му е да стигнем и дотам. Няма да е чудно, след като започнахме да си сваляме радиаторите от жилищата и да се греем на дърва, както преди векове нашите деди и прадеди.

От водните дружества, повечето от които са държавни, обичат да се оправдават, че исканите пари за кубик са далеч по-малко от изчислената от учените глави, наричани експерти, социално-поносима цена на ВиК услугата. За най-богатия град в страната София въпросният лимит е цели 8,35 лв. за кубик, което значи, че исканите за догодина над 3 кинта с ДДС са им малко на столичани. В Шумен, където от години имат яки проблеми с водата и тя често не става за пиене, цената е почти на прага на социалната поносимост.

Водомери, фактури, цифри, сметки, проценти, кубици. А вечно жадната ламя продължава да си шета и не се вижда още от где ще дойде юнакът да я озапти.

 В средата на февруари се очаква яз. Студена над Перник да падне до мъртвия си обем

Васил Нанчев, "Монитор"