Трябва ли „Под игото” да има съвременна версия?

Съгражданите на Иван Вазов не приемат новата версия на емблематичния роман
 
Жителите на Сопот готвят протестно писмо срещу новия превод на "Под игото".
 
Съгражданите на Иван Вазов не приемат новата версия на емблематичния роман, в която са променени думи и цели изречения.

Според жителите на Сопот премахването на архаичните думи и турцизмите в романа и замяната им със съвременни, е опит за заличаване на цяла епоха. В новото издание  „чемшир“ става  "вечно зелено дърво", а изречението Вържи попа да е мирно селото - Отстрани лидера и групата ще се разпадне.

„Всички сме възмутени. Не трябва да се променя историята. Вече събираме подписка”, казва Тотка Найденова,  жител на град Сопот.

„Тази свещена книга е икона в областта на литературата и историята на нашата държава. Тук е дълбокият смисъл на семействата,на родителите, на учителите в учебната среда да обясняват дълбокия смисъл на всички тези думи. Така че да не обръщаме романа „Под игото“ в тълковен речник”, обяснява Деян Дойнов, кмет на Сопот.

Дискусията около съвременния превод на романа започва преди два месеца на конференция в къщата-музей на Иван Вазов. Езиковедите и професорите по литература, които присъстват на форума първи реагират остро, съобщава Нова ТВ.

„Ние сме склонни да приемем издание с бележки под линия или в скоби, но е важно те да бъдат представени коректно.  Тук учениците казаха, че ние много ги снижаваме”, казва Борислава Петрова, директор на къщата-музей „Иван Вазов”.

Пред родната къща на Вазов срещаме преподавателката по български език и литература Дияна Шамбурова, която води група ученици от Казанлък на екскурзия. Учителката не приема аргумента, че децата не разбират Вазов.

„С помощта на учителя, с помощта на учебниците, които са изключително интересни сега по новата учебна програма за 10 клас, мисля, че е понятен за тях Вазов. Разбира се, че езикът на Вазов има  стари български думи, които учениците ще пазят и носят в поколенията след тях.”
 
Общинският съвет на Кюстендил вече прие декларация, с която осъжда подмяната на думи в първия български роман и изпрати протестно писмо до министъра на образованието.