Кого ще посочи лидерът за изхвърляне и кого ще помилва, ще има ли генерални рокада на Върха и в местните вилаети.
Трудни въпроси, ако не сте специалист по декодиране, малко психолог, философ и тънък ценител на хубавите напитки. Може би преводачката на „Под игото“ би могла да помогне малко в изясняване на дълбокия смисъл, но не вярваме. Едно е Иван Вазов, съвсем друго – Доган.
В тази връзка предлагаме скромните си усилия в един опит за декодиране, с риска да е неуспешен.
Никой от актива на ДПС няма да го признае, но тази година като най-интересен се очертава въпросът дали Делян Пеевски ще смени Мустафа Карадайъ от председателското място и къде точно в речта е скрито посланието.
Прочетохме внимателно изявлението и се спряхме на няколко пасажа.
Дали не е примерно зад това иначе уж невинно, но иначе натоварено със смисли изречение поради неговата многопластовост?
„Цикличността предполага, че е време за промяна на парадигмата на властовата система, понякога полюсно, съобразно историческите традиции на властовата система, манталитета на гражданското общество и „ градуса” на международната среда.“
Ами не е изключено тук някъде да се крие Пеевски. Дори напълно е възможно. Думите и изразите „промяна“, „властова система“, „исторически традиции“ донякъде ни отправят именно към него. Смущава ни обаче изразът „манталитет на гражданското общество“. Ако към него добавим името на депутата от ДПС, не се получава много хубаво съчетание. В смисъл, че е доста рисковано за Доган, а най-вече за Пеевски. От друга страна обаче, става дума за лидер на ДПС, а не шеф на ДАНС, което вълнува основно Карадайъ, нежели гражданското общество.
Голямо впечатление прави един друг пасаж и предлагаме да се помисли върху него:
„Всяка политическа сила се надява за нормално приключване мандата на управляващото мнозинство с очакване максимално да се възползва от парламентарното време за прелегитимиране, позициониране и евентуално за конструиране на нетипични коалиционни формати.“
Много интересна комбинация се получава от „прелегитимиране“, „позициониране“ и евентуално за „конструиране“ на нетипични коалиционни формати. Тук се усеща явен намек за промяна, а към Пеевски ни насочва изразът „нетипичен формат“.
Нека погледнем още един неочакван пасаж от речта, където ни се стори, че може би е заровено посланието дали ще се сменя Карадайъ с Пеевски:
„Когато говорим за цикличност във включването на защитната система на демокрацията не трябва да се фокусираме само върху политическите реалности в България, дори не бива да се възприема изцяло като европейско явление. Характерен политически синдром на цикличността е появяването на политическия терен на неочакван, „неопитен”, нетипичен с харизматичен профил политически субект. Така се получи в САЩ с президента Тръмп.“
Нали? „Появяването“, „нетипичен субект“, харизматичен профил“, „неочакван“, „неопитен“ съвсем директно ни насочват към Пеевски. Сравнението с Тръмп е очевидно по линията „успял бизнесмен“.
Не може да не изразим възхищението си от откровението в словото Доганово, което никой политик, поне докато е на власт, не е изразил гласно:
„Фразата „30 години Преход – 30 години ДПС“ се произнася сравнително лесно. Но започнеш ли да я осмисляш в реални измерения като мотивация, модели на политическо поведение с действия и противодействия, имаш чувството, че по-скоро се занимаваш с драматургия, а не с политика.“
И ние имаме смътно усещане за драматургия на прехода, която естествено предполага и задкулисие. Това не е театрален термин, както повечето ще си помислят, а метафора на тайната власт, за която почетният лидер за пръв път насочва прожектора, освен ако не е искал да каже съвсем друго нещо. Да де, ама какво?
В останалата част от новогодишната реч не открихме следи, които да кореспондират с Пеевски. Но подозираме, че самият почетен председател нарочно ни подвежда, за да е по-интересно на читателя и да не издава до края кой е убиецът. Ама ние не сме прости.
Ето накъде бие Доган:
„Но фундаменталният въпрос, който виси в публичното пространство, е не толкова кой каква роля има в Прехода, а:
Какво ни дадоха тези 30 години от началото на демократичните промени в България?“
Надява се да ни обърка, защото „Какво ни даде преходът“ е почти идентично с „Какво ни отне демокрацията?“, изречено от Корнелия Нинова.
Ако си помислим пък, че преходът е дал доста на Пеевски, ще е твърде елементарно за отговор, което никой криминален автор не би допуснал до самия край на произведението.
Ще продължим с изследването на речта, засега толкова.
Нека обаче кажем две думи по въпроса защо трябва да се чете с разбиране, до края и главно подтекста, за да не се получават излишни главоблъсканици. Днес осъмнахме с противоречиви заглавия в медиите, уж разкодирани от речта на Доган. Едните твърдят, че Доган предричал предсрочни избори, а други, че няма да има предсрочни избори.
Ето откъде иде объркването:
„В този ред на мисли, към днешна дата в политическия спектър на България няма нито желание, нито готовност за предсрочни парламентарни избори.“
Доста по-надолу в текста:
„И тъкмо затова, ако волята им за власт надделее над идеята за собствената им сигурност като политически партии, предсрочни парламентарни избори са възможни.“
Следователно те са възможни и невъзможни едновременно, докато Ахмед Доган е в свръхпозиция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар