Лято

Лято

16 януари 2020 г.

Леви и десни локуми

Единственото, което е важно е дали едно изкуство е добро или не...
 
Чета някаква дискусия, разгоряла се по повод на 125 годишнината от рождението на Гео Милев.

Дискусията се е разразила от текст, в който се казва “Как Гео Милев бе присвоен от комунистите”.

Честно да ви кажа, грам не ме вълнува дали Гео Милев е бил комунист или не е бил.

Огромна част от най-авангардните творци от началото на 20 век са били леви и дори ултралеви.
Това не означава, че те не са били гении.
Ляв е Пикасо.
Леви са сюрреалистите.
Ляв е Лорка (и франкистите са го убили).

А бе като се замисля, по-голямата част от изкуството е лява.
И няма как да не е така. Изкуството съчувства на малкия, на смачкания човек. То не съчувства на корпорациите, на правилата и на законите.

Кафка е написал един разказ за закона, който е сграда, пред която е принуден да стои един човек до смъртта си.

Та така.
Гео Милев може да е бил или да не е бил комунист, но мен това не ме вълнува по никакъв начин.

Единственото, което е важно е дали едно изкуство е добро или не.
Дали от един разказ ви побиват тръпки.
Дали от един стих ви бликват сълзите.

А това кой какво ще си прикачи е друга тема.
Тя е тема за разтегляне на локуми.
Леви и десни локуми.

“По небесните мостове
Високи безкрай
С въжета и лостове
Ще снемем небесния рай”...


Венци Мицов

Няма коментари:

Публикуване на коментар