Не знам дали изобщо осъзнаваме в какво сме се превърнали...
Казват, овце сме.
Не, вълци сме.
Да вдигаш в десетки пъти цените на защитните маски в аптеките, за да печелиш от страха на хората и желанието им да се опазят, дори не е цинизъм. Престъпление е.
Вълци сме вече.
Алчни, ненаситни, бездуховни, грозни, виещи от кеф, че сме спечелили, а не, че сме помогнали.
Вълкът не разбира човешката реч. Знае само да ръфа. Влече го миризмата на кръв.
Кървави затова са ни дните и нощите...
Ние не съзнаваме, че не политиците, а сами сме виновни. Какво тук значи нечий живот, ако не можем да спечелим от него?
Пръв между вълците и последен измежду човеците. Това вече дори не е дилема...
Отговор е.
Лидия Делирадева
Няма коментари:
Публикуване на коментар