Пенсионерите като цяло са прецакани. Мисля, че по този въпрос едва ли някой ще възрази.
Хората, на които им предстои да излязат в заслужен отдих (така се казва), обаче са двойно прецакани. Един път, защото трябва да си платят липсващия стаж и втори – точно защото този стаж им липсва, размерът на пенсията не е финансов фундамент.
Със сигурност ще има и такива, които ще кажат: хем не сте работили, хем сега ревете. И те ще са прави. Донякъде, обаче. Защото през 90-те години някои ловяха риба в мътна вода, други бяха самите риби, шаранчета примерно. Оказва се, че в ония времена фирмите са нямали директна връзка с НАП и кой пие, кой плаща не е твърде ясно. Предприятия са закривани, други са придобивани от нови собственици, а ведомостите са останали по мазета и тавани в разни институции. В НОИ също няма архив преди 1995 г. Липсва такъв и в Бюрата по труда.
Ще ви разкажа една случка от първо лице. Преди много години си изгубих трудовата книжка. Единственото копие от нея със снети данни от 1994 г. е в Бюрото по труда, тъй като се бях регистрирала. Сега имам документ за времето, когато съм била в Бюрото и нито едно листче от мястото, където съм работила преди това. От Бюрото обаче не могат да намерят въпросното копие, защото казват, че това не им влиза в задълженията и вероятно е точно така. А още по-вероятно бумагите от тези години не се пазят. Още по-вероятно на никого не му се рови, както и няма сила, която да накара една счетоводителка да си напраши ръцете в старите папки. Пък може и да няма смисъл, щото не е сигурно, че документите изобщо съществуват. Истински Параграф 22. Обаче като няма документ, има сметка, в която да внесеш съответната сума за „липсващия“ стаж. Пиеш, плащаш. Това е положението. То, добре че има и такава възможност, защото иначе моето поколение ще трябва да превива гръб „на тръстиката“ до преклонна възраст. Не че няма да го правим и с пенсията, предвид размера й, както вече уточнихме.
Някои наричат годините от 1989 до 2000 г. славни времена. Сега се сещаме пак за тях, понеже отново се повдигна въпросът за приватизацията. Каквото и да се е случвало, тези които ще понесем последствията сме ние – 60+ годишните. Ние, които си мислехме, че като дойде демокрацията освен, че ще сме свободни, ще станем и бизнесмени и бизнесдами. Вероятно и затова има толкова много фирми „Едноличен търговец“ от това време. Всеки, който имаше възможност правеше фирма, отваряше гаражен магазин, внасяше и продаваше стоки. Това обаче е друга тема.
Колкото до бъдещите пенсионери има една съществена подробност, която може и да има своята финансова логика, но е изключително несправедлива. Сумата, по която се плаща липсващия стаж се определя от размера на пенсионната вноска за годината, в която тя се внася. Хората, които навършват възраст в края на 2019 г. плащат по вноската за 2020 г. Тези, които внасят преди това обаче плащат по по-малката вноска (всяка година вноската се увеличава). Би било много по-редно да плащаш за годината, в която навършваш възраст. А така сега, тези които са родени до декември печелят. Другите пак са прецакани.
Говорим с един приятел. Аз: Ние сме най-прецаканото поколение. Той: Не е така, най ощетени са родителите ни, защото техните пенсии са наистина смешни и сега мизерстват, а са работили и плащали осигуровки. Аз: Да, ама тогава жените се пенсионираха на 55 г. Той: Е, сега е пазарна икономика, на Запад работят и по-дълго. Аз: Има изследване, че след определена възраст чисто физиологично преставаш да си ефективен. Той: Няма пълно щастие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар