Зима

Зима
Пролет

24 февруари 2020 г.

Ноктюрно за болното ни общество

Сигурна съм, че ако не бях публикувала снимката на пострадалото момче, това нагло нападение щеше да остане неизвестно...
 
Нито е възможно, нито е нужно човек да угоди на всички. Винаги се ръководя от това правило и правя нещата така, както смятам за добре.

Без да се интересувам на колко хора ще им хареса това и на колко няма да им хареса.

Разгласих случая с нападението и грабежа на непълнолетно момче в столичен автобус, защото се възмутих от равнодушието на шофьора, от липсата на адекватна реакция на полицията след подадения сигнал, че в момента се извършва престъпление. Разбирам страха на пътниците да не пострадат при сблъсък с хулиганите, които може би са ултраси, тъй като съблякоха детето заради надпис ЦСКА на суитшърта му. Но не разбирам защо нито един от седящите на сантиметри от мястото на инцидента мъже поне не се обърна да каже нещо, докато блъскаха момчето, или пък после, докато се хвърляха като зверове върху вратата на автобуса, за да я отворят насила. Съчувствие изразиха жени – една да сигнализира в полицията за извършващото се в момента престъпление, но й указаха детето да отиде с родителите си да подаде жалба, и друга, която съблече малкото си момиченце и даде на полуголото ограбено момче да се облече.

Моя милост успя за няколко минути да научи от пострадалото дете, че не познава нападателите си, че мобилният му телефон е в долнището на анцуга, че е на 14 г., от провинцията и живее в пансиона на спортното училище.

На всички критици, че веднага публикувах снимката му във Фейсбук, искам да кажа: Направих го от яд, възмущение и безсилие, и то от самия автобус. Направих го, защото осъзнах, че нищо друго не можеха да направят три жени, които се потресоха от думите на шофьора: „Ами това е България“, след виковете да спре със затворени врати. Направих го, за да предизвикам реакция, и успях.

На всички критици, че не съм публикувала снимки на извършителите на престъплението, ще кажа: Не ви ли идва наум, че не успях да ги снимам, защото по-важно беше да разберем как е детето и какво му се случи в задната част на автобуса.

Сигурна съм, че ако не бях публикувала снимката на пострадалото момче, това нагло нападение щеше да остане неизвестно, а то е симптом за много неща – бруталността на някои ултраси, липсата на адекватна реакция от шофьор и органи на реда, равнодушието на пътниците. Сега може би нещо ще бъде променено – например да бъдат сложени камери във всички коли на градския транспорт, непълнолетните деца да не се прибират вечер сами в пансиона на спортното училище и може би да не бъдат с връхни дрехи със спортни надписи, щом това толкова вбесява някои крайни спортни фенове.

Ноктюрното е класическа музикална форма, почиваща на бавно темпо, патетичен израз, множество мелодични украшения и централна ускорена част. Един от жанровете на музикалния романтизъм. Първоначално, през 18 век, тази музика се свирела по вечерни партита. 


За мен случаят в автобуса беше ноктюрно за болното ни общество. 

Мария Кадийска, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар