Нека да уточним – взимането на болничен, когато си здрав като кафърски бивол, не е престъпление. Точното определение на това явление е класически тарикатлък.
Или както го е описал народният фолклор: Само наш човек се връща от болничен със загар.
Болничният е традиционното спасение от тегобата на труда. Защото дори и през месец да празнуваме Първи май, това няма да вдигне индекса „трудолюбие“. Доказано е, че хората, умрели от работа, са много повече от загиналите при пътни произшествия. Без майтап, появи се такава статистика някъде в началото на новото хилядолетие, но хората убедено я възприеха по подразбиране и дори не я дискутираха. Хората и трудът са в много деликатни отношения и винаги на ръба на тънкото надиграване. Едната половина с работата, а другата половина - с плащането.
В това надлъгване в крайна сметка губят и двете страни, но всеки се простира според възможностите си, артистичните си умения и владеенето на хладнокръвието. Защото този, който мами с болничен, вече не трябва да се осланя единствено на хитроумната идея да си слее празниците и да се скатае в някои курорт, а ще трябва да носи в себе си самообладанието и непроницаемостта на Джеимс Бонд.
Държавата се умори да я лъжат като съпруга в дългогодишен брак и предприе мерки. Някои от тях напомнят хватката, с която моята класна искаше да ме „закове“, когато бягах от училище и ме проверяваше вкъщи. Никога не сполучи в тази операция, именно заради моето хладнокръвие и добрата ми „легенда“, ако използваме шпионските термини.
Така и в случая с болничните менте. Просто с предложените от социалното министерство мерки играта се усложнява и от двете страни ще се изискват много повече интелектуални умения, хитрост и практичност. Например местните органи на НОИ и здравните инспекции, по искане на работодателя, ще могат да проверяват дали въпросният пациент спазва наложения му от личния лекар болничен режим.
Но върхът е вкарването в играта на Гранична полиция. Ето тук ще се разбере кой е майстор и кой не. Според предложенията на социалното министерство граничарите трябва да имат достъп до масива с болнични и като видят ухилената физиономия на някои на път за гръцките курорти по голям празник, да го проверяват дали не е в болнични. От това следват няколко логични въпроса. Първо, как граничарят ще прецени от какво е болен въпросният човек и дали може или не може да пътува. Второ - като го засече, че е в болничен, какво ще прави? Може би ще го извади от автомобила с викове: „Да ти виждам ръцете! Ти си в болничен!“
Приравняването на стандартния български тарикат с дон Пабло Ескобар в никакъв случай няма да завърши по любвеобилен начин за всички участници. А тези, които проверяват по домовете, за ушите ли ще извеждат нарушителите, които вместо да са с термометър в устата и термофор на главата, смучат мастика в приятна компания. Пък и кой може да докаже какво може и трябва да прави болният, стига, разбира се, да не е в много тежко състояние.
Проблемът действително съществува, а опитите за разрешаването му няма да станат с някакъв Хорейшо на болничните листове. Нито пък гражданството трябва амбицирано да се надлъгва с държавата като шефове на разузнавателни централи. Контролът трябва да започне от работодателите и да мине през личните лекари, а не да се водят някакви смехотворни кампании.
Здравната реформа, която направихме, така скъси връзката лекар-пациент, че ги докара до роднинско-приятелски отношения. А от тях до мнимия болен е само една крачка. Ако бяхме малко по-напреднали, можеше да намерим и друг изход.
В Япония населението застарява и затова го заменят с роботи. Те никога не лъжат и никога не се оплакват, освен когато им свършат батериите.
С живите хора винаги ще има проблеми, уви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар