Лято

Лято

26 март 2020 г.

За „мазнинката“ на туризма и голямото замазване на проблемите

Николина Ангелкова говори без бегла идея какви са реалните условия при които работи туристическия бранш


„За туризма! Големите пари за куверти за Коледа, за Нова година – от туризма – те мазнинка си имат! Да видим какво ще правим с летния туризъм – имаме седмици да мислим със съсловията!“

Това заяви премиерът Бойко Борисов на своя брифинг и така доказа на всеки, зает в туризма у нас, че е бил безогледно пуснат по пързалката от ресорния министър Николина Ангелкова и всъщност му представена позиция, която поставя целия бранш в кръга на онези, които спокойно могат да чакат добри времена. Самият факт, че премиерът на държавата си мисли, че туризмът се изразява в това какви пари взимат хотелиери и ресторантьори на празници, показва, че този сектор вече е оставен не просто на изчакване, а на измиране.

Нека е ясно: туристическият бранш няма „мазнинка“ – там вече броят скелети.

Министърът на туризма Николина Ангелкова забави с четири години старта на Единна система за туристическа информация ЕСТИ и която трябва в реално време да регистрира всички постъпващи у нас туристи. В крайна сметка ЕСТИ започна да работи като частно информационно подразделение към министъра и за разлика от официалните данни в държавата, които (също и към Евростат) предоставя единствено и само Националния статистически институт (НСИ), тези от ЕСТИ Ангелкова цитира както намери за добре. До този момент няма нито едно логично обяснение защо достъпът до тази информация не е за всички, за да е ясно къде, кога, колко са истинските туристи, колко са регистрираните места за настаняване. Иначе съществува видео обучение за генериране на достъп до ЕСТИ, може да се подаде заявление за регистрация на физическо лице. Оказва се, че това е най-тайната база данни в държавата при това в сфера, която е възможно най-обществено достъпна.

Защо всеки българин да не е в състояние да провери дали хотела, който си е харесал в Booking, например, наистина е регистриран в единната база?

На този етап в НСИ броят на регистрираните легла в цяла България са по-малко от леглата на Слънчев бряг. Но колко са регистрациите в ЕСТИ, дали те се различават от НСИ – това може да каже в лично качество само министърът.

Когато започна кризата с Covid19, първи туроператорите (не онези, които взимат големите пари за кувертите, а онези, които изпращат хора там, където са платени кувертите) започнаха да настояват за инструкции, съвети и мерки от страна на министерството, за да е ясно въз основа на какви официални документи и законови тълкования да работи бранша.

Още в началото на кризата, през февруари, една от браншовите организации провежда две срещи, като на втората на пресконференция заяви, че на 10 хиляди български туристи с закупени пътешествия до Италия ще им бъдат вършени парите с което смая цялата туристическа гилдия у нас.

До 17 март министър Ангелкова пожелаваше напосоки „в този труден момент да бъдем отговорни“, на фона на лавината от молби за компетентна реакция.

В крайна сметка тя захвърли целия бранш, без никаква защита, като заяви, че при форсмажор, всички туроператори са длъжни да върнат парите на хората, които са платили за пътуване. За кой период се отнася това пътуване, какво става, когато туроператорът вече е предплатил всички компоненти на пътуването – това нямаше никакво значение. Ангелкова успокои народа: „Взимайте си парите – ваши са си!“

Да изясним какво съдържа туристическият пакет с обща цена:

- Транспортна услуга – с колкото видове транспорт е необходимо;

- Настаняване – на едно или на поредица от места;

- Допълнителни услуги – прехрана, посещение на събития, местни ангажименти.

Всеки от тези компоненти се заплаща отделно, с различни контрагенти. Няма вариант в който кой да е туроператор да получи лавина от искания за връщане на парите и той да може да ги събере веднага всичките, за да ги върне на клиентите си. Но на бранша не беше оставена никаква защита, а само правото да се разправят по цял ден с бесни клиенти, които казват: „Министърът така каза – дайте си ми парите веднага!“

На видимо измъчената пресконференция на министър Ангелкова от трибуната на Министерски съвет тя не каза нищо по същество, но станаха ясни следните факти:

- Министърът няма идея колко туроператори са продали туристически пакети на българи за идните 6 месеца;

- Няма идея колко от тези българи са предплатили за България и колко за чужбина;

- Няма и бегла идея какъв е броят на хората, които вече са поискали обратно предплатените си пари;

- Няма никаква идея колко е общата сума, искана от бранша да бъде върната;

- Няма идея колко хора, по линия на входящия туризъм, вече са договорени да дойдат на почивка в България и колко от тях вече са се отказали;

- Няма идея какъв дял от транспортния сектор е пряко ангажиран с директно обслужване на туристически групи.

Ангелкова се облегна на явния факт, че обстоятелствата са толкова динамични, че няма как да се правят прогнози. И това е вярно. Но не изключва ясно познаване в детайли на ситуацията в бранша.

Всъщност – министърът говори без бегла идея какви са реалните условия при които работи туристическия бранш. В средите на туроператорите комично прозвуча срещата й с един човек, представител на туроператор, който да й обясни какво предлага бранша. За да може да се събере достоверна информация, човекът съвестно започна да пише по ФБ групи с молба всеки да си каже болката – така и така му е дадена възможност да каже нещо от името на повече хора.

В резултат, идеята клиентите на туроператорите да получават ваучери за направените разходи за бъдещи пътувания, доби серия разработки и доведе до бурни и гневни реакции сред все по-разединените представители на туроператорите.

Като за (пред)последно, Николина Ангелкова заяви, че ще се издават ваучери за направени резервации със срок на действие до 24 месеца, като отложеното пътуване ще се извърши при абсолютно същите условия, но по друго време. Рече и отсече! И дори обеща, че тези условия ще бъдат съвместно описани заедно с Комисия за защита на потребителите.

За пореден път министърът реши от името на превозвачи, хотелиери и доставчици на услуги по целия свят, че те са длъжни да се съгласят с договорени условия за отминал период, защото у нас сме решили така. Така според Ангелкова всеки авиопревозвач в света, всеки хотелиер и ресторантьор не може да промени ценовата си политика в срок от 24 месеца и да прави това, което тя е казала. Друг е въпросът дали горещият картоф не се прехвърля ловко към следващия министър.

Ваучерът може да носи стойност само, ако договорните отношения между туроператорът и клиентът се договорят отново за предоставяне на туристическа услуга в рамките на вече платената сума и в този договор да бъде уточнено, че съдържанието на услугата ще бъде уточнено според избрания период на пътуване, като дестинацията може да бъде променена.

От една страна клиентите стават своего рода кредитори на туроператорите, а от друга, когато е подписан нов договор, дори този туроператор да фалира, застрахователят ще изплати дължимата сума.

Какво е записано в страницата на КЗП по този въпрос: "Указания и препоръки на Министерство на туризма и на Комисия за защита на потребителите:

"Препоръчваме Ви да информирате пътуващите по ясен и разбираем начин за промените, които предлагате.

При съгласие на пътуващия с предложената промяна може да се подпише допълнително споразумения към договора, в който се описват всички изменени клаузи от договора и се обосновават причините, довели до промените в договора, както и отражението върху цената на туристическия пакет."

Като оставим настрана, че този текст не съществува на страницата на министерството, обобщението звучи така: "Пожелаваме ви да се оправите кой както може и докъдето му издържат нервите."

Всъщност Ангелкова направи усилие: при обсъждането на Закона за извънредното положение, министърът предложи за времето на извънредното положение да отпадне прилагането на Чл. 88 и 89 от Закона за туризъм, който задължава туроператорите да върнат парите на клиентите в 14-дневен срок при извънредни обстоятелства и обективна невъзможност да се осъществи пътуването. Тя предложи също да бъде отложено с една година заплащането на концесионните договори за плажовете.

И двете предложения, макар напълно реалистични и справедливи, бяха отхвърлени като лобистки, което само доказва, че Ангелкова не е в състояние да защити позицията на сектора.

Къде в цялата схема са онези от туристическия бранш, които задържат „мазнинка“? Всъщност, поради тежката конкуренция, неуспешното насочване на рекламните ни кампании, залагането на куция кон Томас Кук, дори когато беше ясно, че той потъва, отчаяните акции само за пълнене на легла по Черноморието още преди Covid19, доведоха играчите в бранша до вид на анорексици, които по навик демонстрират позитивизъм.

Сега и оптимизмът се свърши. Посланията, че българи ще получават ваучери за лятна почивка у нас, са нещо, което е обсъждано и преди и не проработи. Каква е новата оферта? Работодател, който съкращава работници ще им даде ваучери, за да почиват с 25% отстъпка на място, за което и без това не могат да платят? Или работодател, който не може да плати месечните възнаграждения, ще купи като за бог да прости по една ваканция за последно?

Туризмът не е хотелиерство и ресторантьорство и събрани от тези дейности парички в касичка, той далеч не е само зимен и летен туризъм с упражнение по запълване на легални и нелегални легла! Това са световно разработени направления, които се отнасят до възможността всяка дестинация да бъде разглеждана като самостоятелен организъм, със свой характер, специфика и начини на общуване. Затова се говори за специализиран, нишов (с около десетина подразделения), приключенски, гурме и алкохолен (казват му още винен), селски и културен туризъм.

Не. Мазнинка няма. А сега вече и надежда няма. 


Лияна Панделиева, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар