Зима

Зима
Пролет

11 март 2020 г.

Александър Сивилов: Западът засилва просталинистките тенденции в Русия

"Русия няма как да допусне, поне сегашното статукво не би допуснало до властта комунистическата партия или хора с по-радикални идеи."
 
Перестройката до голяма степен стъпва върху отричането на периода на Сталин. Руското и съветското общество вече са преживели или се опитват да преживеят по някакъв начин тази травма. Западът обаче подклажда просталинистки настроения.

Тази теза разви в ефира на БНР историкът доц. Александър Сивилов, преподавател, изследовател на Съветския съюз и координатор на Евразийския център „Via Evrazia“.

„Това е един много дълъг процес в Русия и в Съветския съюз. Това нещо започва още 1955-56 година. Русия вече е минала през своя катарзис за разбирането на проблемите, които е донесло това управление. Тук обаче стигаме и до непрекъснатата атака, идваща западното общество, останало встрани от всичко случващо се в Съветския съюз от 55-а нататък и в Русия след това. Руснаците са наясно с проблемите, които им е донесъл Сталин и когато им се натяква това нещо отвън, се засилват просталинистките тенденции в Русия. Много е странно като обществен процес, но съвсем ясно се наблюдава през последните години“, коментира Сивилов.

Доц. Александър Сивилов е на мнение, че историята като политически инструмент се използва много неумело и носи по-скоро негативи в отношенията между Европа и Русия.

Сивилов отговори и на въпроси, свързани с факта, че на днешната дата преди 35 години руският лидер Михаил Горбачов става генерален секретар, а след това започва перестройката. Какво остана от перестройката 35 години по-късно, бе запитан той.

„Първоначалната концепция на перестройката е за реформа на социализма. Ако говорим за тази реформа на социализма, от нея нищо не остава. Виждаме пълна промяна на обществото. В момента това, което имате в Русия, няма нищо общо със Съветския съюз“, посочи доц. Сивилов.

Той отговори и на въпроса каква е целта на обсъжданите промени в руската конституция. "Видимо е, че Путин иска хем да запази контрола си, хем да остане на заден план", смята историкът.

„Тоест вероятно тук ще говорим вече за неговото влияние на ниво парламент. Идеята беше да се отнемат голяма част от прерогативите на президента. Все пак Русия ще остане президентска република.

След налагането на днешния модел на президентска република от Борис Елцин през 1993 година, сериозна промяна в руската конституция не е правена. Така че моделът, по който до момента управлява Путин, всъщност не е създаден от самия него.

Статутът в международното право на Русия до ден днешен е на правоприемник на вече несъществуващия Съветски съюз
, заяви Александър Сивилов.

„Тя е държавата, която наследява най-сериозна част от позитивите и негативите, останали от СССР. Те наследяват възможността да контролират цялото атомно въоръжение на Съветския съюз, което е огромен лост за външна политика. От друга страна наследяват и най-голяма част от външния дълг на СССР и са принудени да го плащат. Тоест в международните отношения от тази гледна точка няма да настъпят много сериозни промени вследствие на тази промяна на конституцията. Просто досега това не беше записано в конституцията на Русия, но де факто е така. Записва се по-скоро с цел да се въведе един нов поглед върху историята и формирането на новите национални идеи на Русия.“

Според Сивилов става дума за насочен изцяло към вътрешната политика акт. „Опит е да не бъде отхвърлена цялата тази прослойка от обществото, която носталгира по Съветския съюз. Да се привлече на страната на управлението най-голямата опозиционна партия и опозиционна маса, които са комунисти.“

„Аз не бих казал, че те ще търсят сериозна промяна на вижданията си в политическо отношение. Русия няма как да допусне, поне сегашното статукво не би допуснало до властта комунистическата партия или хора с по-радикални идеи. Голяма част от съвременната национална идентичност на руснаците се гради на събития, които са част от съветската епоха – например победата във Втората световна война. Това е ключов елемент от себеусещането на руснаците. Заради това те са толкова чувствителни, когато се поставя въпросът за преразглеждане на историята днес“, допълни историкът.

Съвременното руско статукво се опитва да използва само част от елементите на Съветския съюз – това, което е държавническо и което им върши работа, за да консолидират обществото, казва още Александър Сивилов. „Комунизма те го отричат и се стремят да вървят срещу него. Много интересна еклектика се получава.“

Запитан има ли опит за реалибитация на силната ръка от времето на Сталин, Сивилов отговори: „Не може да говорим за пълен стремеж за реабилитация на Сталин. Има такива елементи в част от историческите среди, в част от обществото, много силни в комунистическата партия. Притеснително е това, че се вижда изключително силна подкрепа за Сталин в обществото. Последните изследвания показват, че почти 60% от хората определят Сталин като един от най-силните и най-добрите лидери на Русия въобще. Те го гледат като лидер на Русия – това е интересният момент. Можем да видим такива елементи, но на официално ниво не можем да говорим за реабилитация на сталинизма по никакъв начин.“



Няма коментари:

Публикуване на коментар