Пролет

Пролет

11 март 2020 г.

Уплашихте ли се, колеги от арт гилдиите?

Повече ме е страх от бездушието, от алиенацията, от усещането за напълна ненужност на всички нас
 
Скъпи колеги от арт гилдията.

Седя, гледам какво се случва наоколо и се опитвам да разбера причинно-следствената връзка.

Горе-долу виждам следното.

Ако протестирате, че са отменили културните събития, сте безотговорни. И ревльовци.

Ако пък кажете, че е страшно и мерките са малко, то вие всявате паника.

Ако попитате защо са затворили театри и концертни зали, а МОЛ-ове не, ще ви отговорят, че МОЛ-овете биха съсипали икономиката, а театрите - не.

Ако обаче апелирате за това хората да не посещават МОЛ-овете по същия начин, по който не посещават театри и кина, ще ви кажат, че сте новите Корнелия Нинова или който там се сетите.

Ако потърсите правата си, ще ви нарекат "инфантили".
Ако пък се усъмните в тимуровските реакции на министъра на културата, ще бъдете оплют за това, че мислите само за себе си.

А, забравих.
 

Ще ви попитат и:
- кофти е за театрите... а за туроператорите защо не ревете?
- корти е за концертите... а за медицинските сестри да не е по-добре

Опс, това с медицинските сестри също е избирателно.
Те протестират и може да има различен ефект.

Умотахте ли се?
Сигурен съм, че мнозина от вас не знаят какво да кажат!

Е, уплашихте ли се, колеги от арт гилдиите?

Видяхте ли какъв е екшън плана на управниците?

Видяхте ли, че ние сме първите хора, които ще бъдат похарчени във всяка форсмажорна ситуация?

Без значение каква е тя.

Първо беше криза и за култура нямаше пари.
После беше приватизация и за култура нямаше пари.
После беше хиперинфлация и културата първа умря.
После дойде борд и за културата нямаше пари.

После...

После се случи какво ли не.
Но каквото и да се случваше, културата винаги беше първото нещо, което управляващите зарязваха, защото то не е особено нужно.

Уплашихте ли се, колеги?
Видяхте ли, че ние сме първите похарчени.

Видяхте ли как в момента сме притиснати от настроеното срещу нас обществено мнение - "тия много да не пискат, от тях и без това няма много нужда"?

Днес премиерът "отвори" кината и театрите.
И разпореди - може, ама през стол.

Да де, ама ние самите няма да се осмелим да си отворим театрите и залите.

От страх!

Защото, ако не дай си боже ситуацията не се разведри, ще сме виновни ние.

Защото се опитваме да кажем, че не може ей така да ни зарежат.

Страх ли ни е, колеги?
Ние ли ще излезем виновни, защото питаме?

Защото задаваме въпроси на един очевидно напълно негоден министър с един още по-негоден кабинет?

Пак ще ни похарчат.
И без това сме дребни жълти стотинки и ставаме за бакшиш на някой, от чиято работа господарите ни не са останали доволни.

Страх ли ви е от Коронавируса?
Мен ме е страх.
Но повече ме е страх от бездушието, от алиенацията, от усещането за напълна ненужност на всички нас - хората, които с изкуството си трябва да даваме надежда.

Сещам се за седма симфония от Шостакович.
Написана по време на ленинградската блокада и изпълнена пред умираща от глад публика в обсаден от немски армии град.

Спомнете си я и вие.
Изкуството дава надежда.
А надеждата е по-силно лекарство за всякакви вируси от всеки брифинг на Министерски съвет.

Уплашихме ли се, колеги?
Уплашихме ли се да питаме?

Аз не!
И ще питам.
С риск да ме обвинят във всички грехове на света.

Ако ще ни харчат, поне да ни похарчат на някое по-скъпо място, мамка му...


Венци Мицов

Няма коментари:

Публикуване на коментар