Пролет

Пролет

19 май 2020 г.

19-майският държавен преврат. Преди 86 години в България забраняват партиите

Непосредствен повод за "натискане на спусъка" става започналата през май 1934 г. правителствена криза
 
На днешната дата преди 86 години България осъмва с държавен преврат. 

Той е извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията.

Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 - 22 януари 1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации.

През 1934 г. в заговора участват членовете на тайния Военен съюз, в който членуват над 800 от трите хиляди офицери, с които разполага Българската армия. По онова време по силата на Ньойския договор армията е сведена до 33 000 души.

Как и защо се стига до пуча?

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията Народен блок, съставен от различни по състав и интереси политически партии.

Същевременно от края на октомври 1933 година Военният съюз започва усилена подготовка на държавен преврат. Разработват се подробни планове за действие на членовете на съюза във всеки гарнизон. Успоредно, с активното участие и на дейци на „Звено“, се подготвя политическа програма за действия след преврата.

Непосредствен повод за "натискане на спусъка" става започналата през май 1934 г. правителствена криза.

Съгласно подготвените планове, за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всички гарнизони в страната, София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът е приключил успешно.

В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на двучасова среща с цар Борис III, на която му излагат подробно възгледите си за управлението. Към 7 часа военните задържат Никола Мушанов и малко по-късно той отива в двореца, за да върне проучвателния мандат за съставяне на правителство.

В 9 часа на 19 май Кимон Георгиев получава официална аудиенция при цар Борис III, който подписва поредица от укази – за разпускане на парламента, назначаване на ново правителство начело с Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволнение на висши офицери.

Във вътрешно-политически план са извършени генерални промени. Издаден е манифест от 15 точки с програмата на правителството. Поставя се начало на декретивно законодателство - чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от царя, на основата на чл. 47 от Търновската конституция. Създадено е Министерство на стопанството чрез сливане на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти.

Непосредствено след преврата политическите партии и профсъюзите в страната са забранени, някои техни активисти са интернирани в провинцията и са взети специални мерки за ликвидирането на Българската комунистическа партия.

Народното събрание е разпуснато и кабинетът управлява с наредби-закони, окръзите и общините са окрупнени, самоуправлението им е премахнато и заменено с назначавани от правителството чиновници.

Създадена е Дирекция на обществената обнова, с която се цели да бъде заменена забранената партийна система. Режимът предприема мерки и за административно централизиране на страната и съществуващите 16 окръга се преобразуват в 7 области, като ръководството им се определя пряко от кабинета.

Новото правителство на Кимон Георгиев предприема действия за засилване на държавната намеса в икономиката. Като начало, за да спечели популярност, кабинетът намалява дълговете на бедните с 50%. След това е наложен държавен монопол в някои важни клонове на икономиката, но без да се посяга на частната собственост. Те съставят петгодишен план: въвеждат се държавни монополи върху газ, тютюн, спирт, сол.

Деветнадесетомайците налагат кметове да бъдат само хора с висше образование. И понеже на село няма такива хора, за кметове се назначават военни.

След преврата ВМРО е забранена, тъй като присъствието й във вътрешнополитическия живот е твърде силно. През септември са предприети активни мерки за ликвидирането на ВМРО и нейният ръководител Иван Михайлов е принуден да напусне страната.

Във външно политически план това е наложително и заради подобряване на отношенията с Югославия, с цел сближаване с Франция.

Установени са и дипломатически отношения със Съветския съюз, обосновани от преките стопански интереси и от насоките на френската политика. Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения между двете страни. Успехът е постигнат благодарение на това, че няма Народно събрание, разделено на русофили и русофоби.

На политическата сцена застава Борис III, който до този момент е в сянка.

Цар Борис III гледа с подозрение на много от дейците на „Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 година той налага замяната на премиера Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев, а малко по-късно – с Андрей Тошев.

Изолирайки „Звено“, царят става пълен разпоредител със съдбините на страната – положение, което запазва до края на своето царуване (1943), въпреки опита за реванш на Дамян Велчев през есента на 1935 година.

Ето какво пише за онова време Димо Казасов, основателят на “Звено”, и деен участник е в политическата промяна на 19 май 1934 г.:

“Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити”, така той описва някогашната ситуация, която е близнак на сегашната...

Градският лумпен, с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло “свише” откровение...

Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция...

Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта”, заключава звенарят.

Пак според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня.

Преди преврата той пише:

"Надзърнете в Народното събрание, чиито заседания са олицетворение на мързел и безгрижие, за да почувствате лъха на разложението, настъпило по върховете на държавната организация. И правителствени, и опозиционери еднакво нехаят за своите обществени задължения".



Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар