Горивата винаги са били основен фактор за цените на всички продукти в една държава.
Особено това се чувства в по-бедни държави като нашата.
Иначе много често обичат да ни разправят как България била с едни от най-евтините течни горива в Европа. Номинално може да е така, но джобовете ни сочат друго.
Важното е колко можем да купим например с минималната си заплата от 610 лв. и колко може да купят гражданите на Австрия, Германия, Франция и други страни от ЕС. Тогава евтинията изчезва като пушилката от ауспусите на 20-годишните возила, които караме, защото нямаме пари за нови.
Освен това се оказва, че 25% от цената на течните горива у нас остава в търговеца на дребно. На над 2 лв. средна цена на дизела например това е повече от половин лев на литър. За пълен резервоар от 40 л излиза двайсетарка отгоре. Не е ли прекалено висока такава надценка? Не само заради пандемията и сполетялата ни криза, а и по принцип. На практика излиза, че от всеки спрял на голяма бензиностанция се дерат не една или две, а много повече кожи. Така цените на горивата се превръщат в остър кремък, вечно забит в оскъдните ни доходи.
Другият аспект на това безцеремонно ограбване е и откритият преди време т. нар. ценови паралелизъм, водещ папагалско повторение на ценоразписите на горивата в най-големите вериги. Учудващото е, че много от тях носят марките на известни чужди компании. Дали в Западна Европа биха си позволили такова изписване на цифрите под индиго? Споменавайки за паралелизма естествено се сещаме и за лудия и зелника. Разбира се, далеч съм от мисълта търговците на дребно да работят без надценка. Важното обаче тя да не се превръща в остър кремък за потребителите.
Ясно в случая е и друго - стандартът ни на живот зависи и от приходите в държавната хазна. От години държавата се опитва да намали до минимум укриването на приходи и оттам неплащането на данъци и акцизи. Публична тайна е, че горивата - не само у нас, а и в целия свят са били основен обект на контрабанда. При тях делът на т. нар. сив сектор винаги е над средното ниво. Вече е дошло времето за въвеждане на ред на пазара на горива и един от начините е непрекъснатото видеонаблюдение на данъчните складове за акцизни стоки, както е навсякъде в цивилизованите страни и пълно облагане на всеки произведен, импортиран и продаден в страната литър. Или реализация на практика на максимата: Проверката е висша форма на доверие.
Време е и за максимално улесняване на процедурите за откриване на данъчен склад за горива. Само така конкуренцията на пазара ще стане истинска и няма да остане място за разни паралелизми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар