Зима

Зима
Пролет

17 май 2020 г.

Ставаме ли по-човечни след пандемията?

Във време на извънредни обстоятелства се проявяват както най-лошите, така и най-добрите човешки качества, казват социални психолози и историци.
 
Какво ще се случи обаче, когато пандемията бъде овладяна и отново се възстанови нормалният ход на живота?

Трима известни интелектуалци споделят вижданията си дали ще станем по-човечни, след като бъде намерена ваксина за коронавируса. Въпросът им е поставен, докато са в изолация и в известна степен това се отразява на минорното им настроение. Дали са успели да аргументират позициите си?

Даниел Баренбойм: Хората да станат по-добри заради коронавируса? Съмнявам се.

 
Скоро ще навърша 78 години, но никога не е имало такова чудо. Но не съм изнервен, нито неспокоен. Липсва ми оркестърът на операта... Истината е, че когато всичко започна, бях доволен да си остана вкъщи, да нямам административни ангажименти и да мога спокойно да свиря на пиано... После започнах да се замислям – много е трудно човек да си представи какъв ще бъде животът след този проклет вирус. Оптимистите смятат, че сега, след като се видя как всички сме равни – няма привилегировани пред Covid-19, ще станем по-добри, ще се загрижим за другите, ще помагаме на най-нуждаещите се... Аз, честно казано, не вярвам много в това. Чудесни са тези вътрешни импулси да правиш добро, но те не траят  дълго. Омразата и другите негативни чувства са много по-възбуждащи и обсебващи.

Едно е сигурно - концертните зали и театрите отново ще отворят врати – управниците ни ще дадат някакви пари. Защото едно е да свириш в празна зала, а друго – да свириш пред публиката. Единствено в тази ситуация не съжалявам за кашлянето. Преди хората кашляха през зимата, а сега – и на пролет, и през лятото... Шегата настрана, но не ми се иска в годините, които ми остават, да свиря само онлайн... Безспорно по този начин достигам до зрителите и слушателите. Ала удоволствието е несравнимо по-голямо на живо - когато привличаш публиката близо до себе си, на сцената.

Даниел Баренбойм (1942) е пианист и диригент. Изнася първия си концерт на седемгодишна възраст, един от най-известните музиканти от края на ХХ и началото на ХХІ век. Разговорът с него е воден в началото на април, когато започва с „Вариации Диабели“ на Бетовен поредица от изпълнения, излъчвани онлайн, от зала „Пиер Булез“ в Берлин, където е музикален директор на Берлинската щатсопера.

Алесандро Барико: Това е само генерална репетиция



Катастрофирахме. Колата на света катастрофира. Всички сме въвлечени. Все още се опитваме да извадим загиналите и ранените от изкривената конструкция на автомобила, в който пътувахме. По-късно ще започнем да се питаме какво точно стана, можехме ли да го избегнем и може ли пак да ни се случи същата трагедия. Дълги години живяхме в дълбока криза на липса на доверие към политическата класа и към учените, а сега – само те ни останаха... И това е само една генерална репетиция. Следващите 50 години ще караме все така. Планетата си отива...

Преди писателят се състезаваше с други писатели, а днес – с телевизионни сериали и с видеоигри. Сега шедьоври няма. В един свят, където всичко е движение, не може да се събуди интерес към нещо неподвижно... Търпението вече няма стойност. Човек няма желание да стига до края. Той самият слага края – като натисне копчето и спре да гледа поредния сериал. Няма вече романи, в които смисълът се открива във финала – като в „Мадам Бовари“ и „Моби Дик“...

За интелектуалеца, въпреки страданията, случващото се е един вид празник, защото светът се променя! А за един мислител това е златно време.

Но дали няма да изпаднем в депресия, защото няма да има какво да ни измъкне от това златно време? Защото всичко е спряло?

Ние не сме способни да се концентрираме, разхвърляме се безполезно в сто посоки. А дори и да се залепим за екрана на компютъра, се плъзгаме по повърхността..

Алесандро Барико (1958) – италиански писател, журналист и режисьор. Размислите му са от средата на март, от дома му в Торино, където прекарва карантината. Познат е на българските читатели с книгите „Океан море“, „Д-р Гуин“, „City“ и др.

Мишел Уелбек: След коронавируса светът ще бъде същият, но малко по-лош



И за миг не вярвам на декларациите от типа „нищо няма да бъде както преди“. Напротив, всичко ще бъде точно както преди... След коронавируса няма да се събудим в един нов свят, а в същия, дори по-лош.

Епидемията ще ускори някои вече започнали процеси, например намаляването на контактите между хората, ще доведе до обедняване на човешките отношения.

Ще бъде лъжа да твърдим, че сме преоткрили трагичното, смъртта, преходността... Въпреки че от коронавируса във Франция са умрели почти 25 000 души, никога преди смъртта не е била толкова „дискретна“, както сега. Жертвите от денонощието се превръщат в статистически данни и мъката на хората става абстрактна.

Друга цифра, която придобива особена важност тези дни, е възрастта на заболелите и умрелите. И тайният въпрос: докога ще ги лекуваме, подлагаме на интензивно лечение - тези - на 70, 75 или 80 години? Никога преди не сме изразявали толкова безочливо виждането, че животът на всички индивиди няма еднаква цена.

Мишел Уелбек (1956) е френски писател, известен главно със скандалните си  романи „Елементарните частици“ и „Платформата“, преведени и на български език.

Разсъжденията му са от писмо, прочетено в ефира на радио „Франс ентернасионал“, в началото на месец май.


Теодора Георгиева, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар