Повече от месец сме в извънредно положение, а едни от най-усещащите това време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се.
Днес срещата ни е с режисьора Стефан Командарев.
Преди да се захване да снима кино, завършва медицина, а днес лекува обществото чрез филмите си. За случващото се в момента се опитва да намери оптимистичния изход и се обръща към себе си и книгите, които е пропуснал да прочете, филмите, които не е изгледал.
- Извънредното положение ни постави в доста смутна ситуация, наподобява антиутопичен сценарий. Вие мислили ли сте си някога, че може да "влезете" в някакъв филм и ако да - какъв е вашият?
- В тази ситуация няма нищо необичайно. Ако се върнем назад в човешката история, дори и само в последните няколко века, ще видим, че такива неща са се случвали и предполагам, че и занапред ще се случват. Нашето поколение не е преживявало и надявам се да не преживее война, но му се случва това. Цитирам приказката, че и това ще мине. Щом се е случило, трябва да бъдем мъдри, разумни и отговорни. Дай Боже да мине по най-безболезнения начин и да продължаваме нататък.
- Как живеете днес? Какво бе вашето вчера? Какво мислите, че ще е утре?
- Нашето вчера беше свързано със снимане на филми, събиране на големи екипи на едно място. Имаше прожекции, представяне на филми на фестивали, срещи с публиката в зали със стотици зрители и разговори с тях. Това много липсва и е ясно, че в следващата половин - една година трудно ще се върнем към този нормален начин на живот. Така че трябва да го минем и да се опитаме това, което преживяваме в момента да го използваме и надградим. Да прочетем книги, които сме оставили настрани. Да изгледаме филми, които не сме успели да видим. Тоест по някакъв начин това време да го посветим на нас, да работим върху себе си, върху културния ни багаж, за да компенсираме тези несгоди.
Реално на хората от културния сектор ще им е много трудно в този период. Това важи за всички, които са ангажирани в тази сфера –за тези, които снимат, създават изкуство и кино и другите, които го показват като организатори на фестивали, концерти, изложби и т.н.Тези събития се създават много трудно. Например, познавам работата на София Филм Фест. Знам, че едно такова събитие се подготвя година по-рано. Това е огромна координация на многоброен екип. Всичко това в момента отива в боклука. Така че това е трудната страна. Но нека бъдем оптимисти и се надяваме, че след някакъв период ще се върнем към нормалния начин на живот. А това колко ще е дълъг този период зависи до огромна степен от нашата лична отговорност. До това да имаме солидарност, да спазваме мерки, да бъдем отговорни.
- Споменахте София Филм Фест. Там щяхме да имаме възможност пак да гледаме последния ви филм "В кръг". А освен коронавируса, другата трагедия, която беляза обществото ни в последно време бе загубата на журналиста Милен Цветков. Начинът, по който си отиде изведе един огромен проблем на обществото ни от години. Вие между другото също се занимавате по някакъв начин с този въпрос във филма чрез ролята на Николай Урумов.
- Този епизод доста нашумя тези дни в неочаквани за мен размери. Получи се като феномен. Милен Цветков бе убит от тази неправда, с която обществото започна да свиква и да се примирява и аха да започне да я приемем за нормална. Лично бях шокиран как този епизод във филма бе изваден от контекста му и публикуван във Facebook. Имаше 900 000 гледания и 32 000 споделяния. Видях и доста гняв в коментарите. Както аз самият писах в социалната мрежа – от това виждам три новини. Две хубави и една лоша. Хубавата е, че все още несправедливостта не я смятаме за нещо нормално. Лошото е, че това трябваше да се случи с Милен Цветков, за да се вдигне шум, защото има стотици случаи с не толкова известни хора, които преживяват същото, но уви никой не разбира. И втората добра новина е, че този филм, чиято цел бе да предизвика дебат и размисъл, очевидно успява. Това означава, че отново има надежда.
Това, което бе странно е, че в коментарите имаше хора, искащи да убият Николай Урумов и да се разправят с него.Тоест се връщаме във времето на Иван Вазов, където актьорът, играещ лошия бива преследван, за това че е изиграл добре ролята си. В гнева и яростта срещу неправдата има едно инфантилно и примитивно разбиране, което е оставено на ниво – писане на заплахи и обиди с латински букви на български и може би вкъщи пред чашата с ракия. Това са 900 000 гледания, което означава, че поне милион са го гледал. На изборите излизат да гласуват 30-40% от хората. Тоест, когато всеки от нас има възможност да промени нещата по цивилизован начин, голяма част отиват за гъби. Но когато в социалните мрежи трябва да се напише нещо с латински букви, се прави. Тоест що се отнася до ценностите ни, положението в нашето общество върви надолу. Това го има и в документалния ми филм „Азбука на надеждата”. Едно общество се крепи от ценности, от образование, от грамотност, от цивилизация. Когато тези неща са изтикани на заден план, това общество се руши. Стига се точно до това, което виждате като коментарите в социалните мрежи. Естествен резултат на този разпад на обществото е и, че като излезете по улиците, доста хора са без маски. Те не спазват правилата, защото са над тях. Елемент е, че не им пука за останалите. Тоест липсата на солидарност, да се чувстваш като част от едно общество с всичките му отговорности и задължения. Това е спасяване по единично. Икономиката ще се възстанови, но година разпад на обществените ценности означава поне три години след това възстановяването им, написа един мой колега. Тоест това е най-трудното, но и ценно нещо, което трябва да пазим.
- Какви са поуките от случващото се? Ще се завъртим ли като филма ви "В кръг" или ще излезем по-зрели?
- Ще видим дали се въртим в кръг, дали тръгваме нагоре или падаме още по-надолу. Важно е да не се окаже в един момент, че да се въртим "В кръг", е доста оптимистична прогноза.
Интервю на Петя Славова, Dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар