Лято

Лято

21 май 2020 г.

Късметът и управлението на Борисов

При подобна власт, ние ще се нуждаем от все по-големи дози късмет, за да оцелеем...
 
Колкото и да се стараят, мисирките все не успяват да обрисуват в цялото великолепие образа на Бойко Борисов. 

Та въпреки вродената скромност на последния, налага се понякога и той да каже някоя добра дума за себе си. От рода на: “Вие имате голям късмет, че управляваме. Имате рядък шанс да управлявам аз. Защото, ако управляваше колегата Радев, щеше да постъпи като Путин, Борис Джонсън, щяха да измрат хора. Измряха навсякъде. Хиляди, хиляди на ден умрели“. 

В тези думи наистина прозира убеждението на човек, повярвал в собствените си (големи) способности. Там, където Путин и Джонсън са се провалили, той е успял. И на какво отгоре е длъжен да търпи разни „негодници“ да го критикуват, а други „тулупи“ се осмеляват даже да му се подиграват. И ако в кръга на присмехулниците бяхме само ние, простите българи, иди дойди, а то, пак по собствените му думи, и половината Европейски съвет му се е надсмивал на последния summit, ама сега всички му завиждали. А другата половина от summit-а как ли се реагирали. Най- вероятно изобщо не са го слушали. Че как иначе ще запазят спокойно поведение.

Но което е истина, е истина. На България трагедията (засега) ѝ се размина. Случаят ни обаче далеч не е уникален. В съседна Гърция например положението е съпоставимо с нашето: 2800 заразени и 165 починали от коронавируса. Същото е в Босна, Хърватска, но не се е чуло тамошните премиери да крещят какво благо представляват за страните си. Явно се опитват да бият наш Бойко по скромност, ама няма да им се получи.

И не е така само на Балканите. В половината африкански държави броят на заболелите е по-малък от България, но и тамошните управници избягват да си дават самооценка. При подобни сравнения човек започва да се съмнява, дали пък грешката не е в нашия телевизор. И какъв е този наш късмет, да попаднем на единствения министър-председател в света, дето при още неотшумяла пандемия, счита за най- належащо да похвали сам себе си.

Да не би пък Борисов да се опитва да скрие нещо от нас? Или да пренапише със задна дата своето участие в цялата история. Защото от формална гледна точка министър-предсдателят няма кой знае какви заслуги в борбата с коронавируса. Предложението за обявяване на извънредно положение бе направено от Министерския съвет, където премиерът е само пръв сред равни. Неговият подпис не тежи повече от подписа на всеки друг министър. Самото извънредно положение бе прието от Народното събрание, на което Борисов не е член. А конкретните карантинни мерки се определяха със заповеди на здравния министър Кирил Ананиев.

Формално към тях няма отношение нито премиерът, нито групата съветници около него, високопарно наречени Национален оперативен щаб, нито останалите „уникални“ министри. От законова гледан точка те бяха просто добронамерени кибици, не носещи никаква отговорност за развоя на събитията.

Показателно е, че и след приключването на извънредното положение, ГЕРБ се опитаха пак да оставят К. Ананиев да се оправя сам. Планът не сработи само поради явната противоконституционност на подобно нещо. И едва с обявяването на „извънредна епидемиологична обстановка“, Борисов се превърна от премиер, правещ предложения, в премиер, приемащ решения. Но пак да подчертаем дебело, това се случи чак в началото на третия месец от кризата. Когато стана ясно, че най-лошото е отминало и идва време да се окичват лаврите.

Ще каже някой, че формалната отговорност е без значение, важно е, че Бойко Борисов е човекът, дирижирал правителствената политика по време на кризисното положение. Вярно е, но също е вярно, че той преди да се реши да действа, се погрижи първо двойно да се презастрахова: веднъж през министър К. Ананиев и втори път през медийно разрекламирания НОЩ. С очевидната цел при провал да замете собствените си следи. Щеше да каже, нито съм подписвал, нито съм предлагал нещо. А Ананиев защо е слушал Мутафчийски и е изпълнявал дивотиите му, питайте го него...

Този страх на Борисов да поеме персонална отговорност в критична ситуация обаче бие на очи. Поведението му е, меко казано, нетипично за един генерал и пожарникар. Ако някъде Борисов демонстрира силните си страни, то това бе в запазената му зона на обществените манипулации. Сформирайки еднолично щаб начело с Мутафчийски и хора, нямащи нищо общо с епидемиологията, той убеди българите, че страната ни разполага с ефективен орган за борба с невидимата опасност. За целта бяхме залети с огромни дози страх и пропаганда, колкото за да спазваме ограниченията, толкова и за да не задаваме неудобни въпроси. И докато схемата работеше, от НОЩ провеждаха по две пресконференции на ден. Но достатъчно бе един „тулуп“ да отправи два неудобни въпроса и новоизгрелите медийни звезди се разбягаха. Пръв подви опашката човекът с генералските звезди. А едно интервю с Бенатова прекърши окончателно героичния му образ.

И тепърва ще става все по-резонен въпросът защо за спасител ни бе пуснат един коремен хирург, явно неспособен да се контролира в критична ситуация. Сигурно защото и той е безкрайно скромен. А не поради личното си приятелство с премиера, например. Колкото и то да се набива на очи и далеч да не издава признаци на равнопоставеност. Неслучайно Борисов публично подчерта, че той е направил Мутафчийски генерал, шеф на ВМА и шеф на НОЩ. На това му се вика късмет, да си попаднал в полезрението на Бойко. Как тогава постоянно да не се мотаеш в краката му и заедно в събота сутрин да не гледате телевизия.

Това че мерките сработиха, също е до голяма степен въпрос на късмет. Разбирайки своята персонална неподготвеност, двамата главни герои възприеха поведението на преписвача. В България се приложиха онези мерки, за които се чуваше да се въвеждат в останалите страни. Няма нито едно решение, което да бъде определено, че е чисто българско.

Когато обаче дойде моментът да се реагира на специфичните предизвикателства, и кабинетът, и щабът катастрофираха напълно. Те нито осигуриха необходимите предпазни средства за медицинските екипи, нито успяха да осигурят медицински персонал за най- засегнатите болнични заведения, нито проумяха колко е важно да се локализират бързо огнищата на зараза. Да не говорим колко гротескна бе ситуацията цял един народ да е затворен по къщите си и постоянно да гледа клипове как министър-председателя обикаля България надлъж и нашир и ехидно се надсмива над законите и наредбите, шофирайки сам джипа на НСО.

Междувременно НОЩ-аците се противопоставяха до последно на прилагането на бързи тестове, с което способстваха немалко за разгарянето на няколко заразни огнища, които и до момента не могат да бъдат овладяни. Благодарение на своята некомпетентност и мудност, тези хора изиграха ролята на неволни съюзници на основния си антагонист - доц. Мангъров -, и пуснаха заразата да се разраства на воля. Късмет е, че възприетата от хората социална дистанция ограничи пораженията на глупавото им поведение.

Но нищо не показва пълната неспособност на днешното управление и на неговия лидер така, както формулирането и приемането на антикризисните мерки. Ако не беше съществуващия социално-икономически фон, случващото се щеше да звучи като виц.

Първата мярка в областта на земеделието бе приета, след като някакъв зеленчукопроизводител се срещнал случайно с Красимир Каракачанов, вицепремиерът го завел при Борисов, а премиерът нареди идеите на земеделския производител да се оформят като правителствено постановление.

Бързо се ориентира и строителната мафия. Тя веднага поиска изливането на нови милиарди в кражбата на века - санирането, а в добавка се опита да пробута и идеята за отмяна на забраната за строителство в следобедните часове. Ако мине, мине. Важно е да имат късмет.

Раздвижиха се и ресторантьорите. Те направо удариха джакпот. За първи път в България се предвижда да се свали ДДС за даден отрасъл. Ама защо точно този, ами защото и той е късметлия. А и едно патриотче с бизнес интереси в бранша много ги подкрепя. Как да откажеш.

Изобщо, нормално ли е да се очаква, че подобна власт ще бъде в състояние да предложи работеща стратегия за излизане от кризата или за посрещане на втора епидемиологична вълна? Безумие. Тя дори не вижда подобна потребност. За нея сега важното е да се потушават проявите на локално недоволства и да се осигури необходимия ресурс за електоралния хребет на ГЕРБ-администрацията и бизнесите, свързани с обществени поръчки.

И загледани в пъпа си, Борисов и компания ще продължат да водят ежедневната си битка за оцеляване с цената на всичко. А както каза президентът Радев, тяхното управление струва на страната спад на населението с повече от 600 хил. човека. Все едно сме преминали през ГЕРБ-вирус.

Сегашната каша, която забъркват, ще направи бъдещето ни още по-страшно. Много скоро ще се налага да емигрираме не само в търсене на по-високи заплати, но и на по-добро медицинско обслужване. Защото втора вълна на Covid-19 ще помете и остатъците на здравната ни система.

Но вината за това ще бъде вече наша. Защото се оставихме за повече от десетилетие в лапите на едно управление, за което ресторантьорите са по-важни от медиците. При подобна власт, ние ще се нуждаем от все по-големи дози късмет, за да оцелеем.



Георги Георгиев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар