Тридесет години след обединението историята чука на вратата на Германия.
За да отговори, Германия ще трябва да разбие някои от най-големите си табута и отново да започне да мисли и действа като велика сила, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal, цитиран от Investor.bg.
Властническата политика има лоша репутация в Германия и не е трудно да разберем защо. Ото фон Бисмарк и неговите наследници направиха Германия велика сила, но усилията завършиха с корабокрушение през Първата световна война. Мечтите на Адолф Хитлер за империя доведоха до още по-голяма катастрофа. Разделена и обедняла, Германия загуби милиони граждани, видя вековни културни съкровища, унищожени от съюзническите бомби, и бе натоварена с бремето на срама и вината, които все още тормозят съвестта й.
Следвоенните германски лидери поеха по друг път, интегрирайки се на Запад. Организацията на Северноатлантическия договор, която защити Западна Европа от Съветския съюз, в същото време успокои европейците, които се страхуваха от поредния немски стремеж за надмощие, като разположи големи американски бази в Германия. НАТО направи възможен Европейския съюз и все още осигурява неговата сигурност.
През цялата Студена война силната Западна Германия работеше заедно със съюзниците за укрепване както на трансатлантическите отношения, така и на европейските си партньорства. Когато Студената война приключи и Германия се обедини, ползите бяха огромни. Централна и Източна Европа не искаха нищо друго освен да се присъединят към НАТО, като същевременно се интегрират икономически с Германия и ЕС. Слабата Русия гледаше с надежда към Германия за инвестициите, които да дадат началото на нейното възстановяване, а разрастващия се Китай охотно посрещна германските компании и внасяше немските капиталови стоки. Тъй като явно целият свят се стремеше към западните ценности, на които Бон (и по-късно Берлин) страстно се бе отдал, Германия беше по-богата, по-сигурна и по-харесвана от всякога в историята си.
Днес светът е много по-различен. Отношенията между САЩ и Германия не са били толкова трудни, откакто Западна Германия възстанови суверенитета си през 1955 г. Реваншистка Русия търси слабостите в целия ЕС. Китай отправя предизвикателство към водещото място на Германия на върха на промишлената верига. Недоволни италианци и испанци обвиняват Берлин за трудностите на своите страни и заплашват да подкопаят ЕС, ако не бъдат изпълнени значителните им финансови искания. Държави като Полша и Унгария погазват демократичните норми, които германците вярваха, че са здраво вкоренени.
Общата европейска валута, която трябваше да сближи Европа, вби клин между Севера и Юга. И нито политическият консенсус в Германия, нито политическите институции на ЕС са достатъчно силни, за да наложат върху пъстрия пейзаж на Централна и Източна Европа върховенството на закона и културата на свобода, които характеризираха Германия и Западна Европа в най-добрите им времена. Албания, Косово и Северна Македония няма да се превърнат в Дания, само защото подписват тържествено листчета хартия, чрез които обещават да приемат практиките и нормите на ЕС.
Ако Европа нямаше съседи и врагове, тези проблеми можеше да са поносими. Русия обаче цели да отслаби ЕС, уронвайки културата му на върховенство на закона и настройвайки една срещу друга държавите членки. Китай също се оглежда за влияние, надявайки се да сключи двустранни сделки с европейските страни, игнориращи Брюксел. От другата страна на Средиземно море и в Турция стотици хиляди отчаяни бежанци - които могат да се увеличат заради пандемията - не виждат бъдеще за себе си, освен навлизане в Европа, която може да приеме само малка част от тях.
Вземете неотдавнашното решение на германският конституционен съд, че Европейският съд е действал неправилно при одобряването на някои аспекти от програмата за изкупуване на облигации на Европейската централна банка. Малко вероятно е решението да повлияе на мерките на ЕЦБ в краткосрочен план, но той сочи за важен избор, който Германия трябва да направи. Що се отнася до еврото, Германия трябва или да се ангажира да направи каквото е необходимо, за да работи валутата, или да започне да обмисля процеса на минимизиране на последиците от провала й.
Подобно решение стои пред Германия по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Берлин трябва да реши дали да тласка страни като Унгария много по-агресивно към германския възглед за законите и нормите на ЕС или да приеме, че разширеният ЕС е по-малко съгласуван, по-малко единен - и може би също така по-малко демократичен и по-малко спазващ закона - отколкото германците някога се надяваха. А що се отнася до Русия и Китай, Берлин трябва да се запита колко външна намеса в ЕС ще търпи. И тогава ще трябва да помисли какви способности, политики и съюзници са му необходими, за да убеди или принуди тези две сили да не прекрачват линиите.
Може би ще е по-добре, ако Германия продължи да спи. Опасността събуденият Берлин да направи стратегически грешки е реална. Винаги съществува изкушението да сключи сделки с Москва, Пекин или и двете столици за сметка на трансатлантическия алианс. Но времето става все по-малко. Ако разделенията вътре в съюза продължат да се задълбочават и външни сили да се намесват, наследниците на Ангела Меркел може вече да не са в състояние да обърнат Европа.
Седемдесет и пет години след поражението си във Втората световна война Германия трябва отново да се научи как да бъде велика сила. Трябва да мисли, трябва да избира, трябва да действа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар