Ето че нещата около т. нар. ваканционно селище "Алепу Вилидж" си дойдоха по местата. Подозрението, че за пореден път ни правят на абдали, се оправда.
Оказа се, че прословутото укрепване не е укрепване, а е част от основите на курортен комплекс. От немай къде, прокуратурата се видя принудена да извади на бял свят истината за селището след широко обществено "обсъждане" и протести срещу застрояването на Шофьорския плаж до лагунното блато. То е известно още като Лисичето блато и в него се намират най-високите пясъчни дюни на Балканския полуостров, които открай време са със статут на защитена природна забележителност.
Меракът да се превърне всяка пясъчна дюна, всеки квадратен метър плажна ивица, в бетонно укрепление, по нашите географски ще умре последен. Навярно - след като по естествен път отпаднат всички глупости от сорта на природни забележителности, природни паркове, защитени територии и прочие.Тоест - когато въобще забравим що е това природа, а пред погледа на наследниците ни ще се ширят само бетонни джунгли и... нищо друго. Е, и тук там по някоя саксия, разбира се. Колкото за цвят и екзотика.
Тази седмица прокуратурата откри топлата вода. Според обвинението имало две разрешителни за построяването на селището "Алепу Вилидж" - едното за укрепване, а второто, издадено след като първото е влязло в сила, е за строеж на хотел.
В съществуването на такива разрешителни никой от нас не се е съмнявал. Въпреки, че разни общинари, архитекти и висши държавници непрекъснато се опитват да ни представят като люде, дето ядат доматите с колците. Например шефът на РДНСК-Югоизточен район Милен Ненчев, който в амбицията си да ни убеди колко дълбоко се заблуждаваме и въпросният градеж не е хотел, а просто укрепление, упорито и нагло обясняваше, че "едно брегоукрепително съоръжение невинаги е задължително да изглежда като една вертикална стоманено-бетонна стена".
Вместо шопска салата, домати с колци ни поднесе и проектантът на съоръжението на Алепу, архитектурно бюро "А и А архитекти", в което съвсем според нашенските традиции, съдружник е Ангел Захариев, съпруг на външния министър Екатерина Захариева. Очевидно той е един от радетелите на отпадането на онези глупости за някакви си природни забележителности, защото обяви, че на мястото, където се изгражда ваканционният комплекс "Алепу вилидж", природа няма.
Ами няма, и няма и да има, точно заради такива като Захариев и Ненчев. И заради такива общинари като тези в Царево, които при липса на общ устройствен план и при наличие на заповеди от МОСВ и МРРБ за забрана на стоежи в терени извън регулация в Парк "Странджа", издават подробни устройствени планове и разрешения за строеж. На когото трябва, разбира се.
Та... така! Докато крадешком бършем издайнически сълзи и припяваме заедно с героите от "Оркестър без име", в очите им продължаваме да сме глупаци. Защото неразбираемо за тях е усещането да гребнеш шепа ситен пясък на плажа и да гледаш как със съсък изчезва между пръстите. Вместо да чуваш шума на банкнотите, положил доволно длани върху разрешителното за строеж на хотелски комплекс...
Пясъкът изтича, времето също. Шумът на банкнотите е оглушителен. Кутийките от строежа на Шофьорския плаж ще останат, и както ведро обещава премиерът Бойко Борисов щели да се превърнат в "прекрасно местообитание за птици и животни".
А за нас - домати с колци...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар