Какви оръжия представи Русия на своя военен парад (галерия)

По Червения площад премина най-модерната сухопътна техника на Русия

Русия винаги е намирала основния съюзник в своята армия. Нейната сила е гарантирала териториалната цялост и влияние на северната славянска страна. Това е и една от причините за провеждането на редовни военни паради.

Друга причина са ежегодните чествания на края на най-кървавия конфликт в световната история и може би най-важния в руската - Втората световна война. Пандемията от Covid-19 обаче отложи традиционния парад, провеждан на 9 май. Тогава над Москва прелетяха единствено най-способните руски самолети. Наземната част се отложи за 24 юни. Именно на тази дата преди 75 години се е провел първият парад на Победата.

Седемдесет и пет години след края на Втората световна война по Червения площад в Москва преминаха най-способните бойни машини на Русия. Те включваха голям спектър от танкове, бронетранспортьори, ПВО-системи, наследници на легендарната "Катюша" и дори ядрени ракети. В редовете по-долу може да научите повече за машините, участвали в парада.

Танк Т-14 "Армата"

Основният боен танк Т-14 "Армата" е единственият в света танк от трето следвоенно поколение. Снабден е със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А82 (с възможност за инсталация на 152-мм 1А83) с дистанционно напълно дигитализирано управление - в куполът му няма стрелец.

Изолираната бронирана капсула за екипажа, намираща се зад мощна броня, дава възможност на танкистите да оцелеят дори в случай на пряк удар в купола и изгаряне на боекомплекта.

"Армата" е първият в света танк, който разполага с мощен АФАР радар - подобен на този от Су-57. Радарът работи в комбинация с други системи за активна защита, които осигуряват надеждна защита от гранатомети и управляеми ракети - те трябва да бъдат засичани и унищожавани преди да ударят танка.

Бронята на T-14 "Армата" би трябвало да издържа на удари от всички, съществуващи към момента танкови снаряди.

Друго предимство на танка е неговото малко тегло от 48 тона, което го прави много по-бърз и маневрен. За задвижването отговаря 12-цилиндров дизелов двигател с мощност ограничена на 1500 к.с., но с възможност за използване на 2000 к.с. в определени ситуации. Максималната скорост е 90 км/ч.

Русия обаче ограничи серийното производство на "Армата". Официалната причина бе, че към този момент танкът е ненужно добър. Експертите споделят, че тази причина частично може да е вярна, но влияние има и фактът, че Т-14 "Армата" е доста по-скъп от модернизирането на предходните поколения съветски машини.

Танк Т-80БВМ

Експертите отбелязват, че модернизирания Т-80 е изключително удачен за бойни действия в най-северните части на страната. Това се дължи на газотурбинния му двигател, който може да стартира веднага и не се влияе от екстремно ниските температури. Той е подобрен спрямо оригиналния агрегат и има мощност от 1250 к.с. Модернизацията залага на нова реактивна броня "Реликт" и модернизирани стрелкови системи, взети от Т-90.

Оръдието е 125-милиметрово, а с него е сдвоена 7,62-mm картечница ПКТ, а за стрелба по въздушни цели отвън на куполата е монтирана 12,7-mm зенитна картечница НСВТ, с която стреля командирът на танка.

Т-80БВМ разполага още с активна защита "Арена-М", която трябва да неутрализира противотанкови управляеми ракети.

С Т-80БВМ са въоръжени частите, намиращи се отвъд Северния полярен кръг.

Танк Т-72-Б3

Обновеният вариант на съветския танк Т-72 разполага с високо автоматизирана система за стрелба, по-усъвършенствани 125-милиметрови оръдия, нови високоенергийни боеприпаси и последното поколение на динамична защита "Реликт".

Машината разполага и с нови панорамни системи за топлинно виждане. Системата за прицелване разполага с лазер и е допълнена от компютър изчисляващ балистиката на изстреляния снаряд.

Двигателят на танка също е нов, като е съчетан с автоматична трансмисия . Мощността е 1,130 к.с., а с един резервоар машината може да измине 550 км. Руснаците са инсталирали и ново окачване, което не само да подобри офроуд характеристиките на танка, но и комфорта на екипажа.

На практика T-72B3M става много сходен с Т-90. По някой параграфи, като новата динамична защита и по-мощният двигател, ъпдейтнатия Т-72 води пред Т-90.

Танк Т-90М

Т-90 е един от най-добрите танкове в света. Бърз, маневрен и по-лек спрямо своите западни конкуренти, той има забележителни способности, включително и определена водоустойчивост.

На теория всеки Т-90 трябва да може да издържа поне половин час, потопен на 5 метра дълбочина. Водата не трябва да пречи на функционирането на двигателя, нито пък да разстрои електрониката или функционирането на бойните системи.

Освен с това, че може да щурмува блата и малки езера, Т-90 се "гордее" и със своето 125-милиметрово оръдие и с иновативната си реактивна броня.

Танкът разполага и с една 12.7-милиметрова и една 7.62-милиметрови картечница. Задвижването пък се осъществява от от V12 дизелов двигател с мощност от 1130 к.с. Теглото е 47 тона, а максималната скорост е 60 км/ч.

Една бройка от Т-90 струва 4,5 милиона долара, а наскоро Ирак реши да замени своите американски танкове M1A1 Abrams с Т-90. С руският танк са въоръжени още Алжир, Армения, Азербайджан, Виетнам, Индия, Сирия, Туркменистан, Уганда и естествено Русия.

БМПТ "Терминатор"

Това е една от най-новите руски бойни машини, които е създадена изцяло за бой в градски условия. Машината разполага с модерна реактивна броня и система за антитанков ракетен огън, чийто боеприпаси са управляеми и имат обсег до 6 км.

"Терминатор" е въоръжен още с две 30-мм автоматични оръдия и една 7,62-мм картечница. Двигателят на бойната машина също е ъпгрейднат и е сходен с този на танка Т-90.

Напълно въоръжен "Терминатор" тежи 44 тона и има екипаж от 3-ма души.

Русия е разработила бойната машина, защото има горчив опит с използването на танкове в градски бой, където тромавите машини с бавна скорострелност стават лесна мишена. Подобна е ситуацията и в другите модерни конфликти, включващи градски сражения, но "Терминатор" трябва да промени уравнението.

БМД-4М

Това е най-модерната масова бронирана машина, която десантните части на руската армия могат да спускат с парашут от самолети. Въоръжението включва 100-милиметрово и 30-милиметрово оръдие, като първото има боекомплект от 34 снаряда, а второто от 500.

По асфалт максималната скорост е 70 км/ч, а по пресечени местности - 45 км/ч. БМД-4М е амфибия и може да плава със скорост от 10 км/ч, както и да превозва до 5 пътника.

БМД-4М има и версия с 125-милиметрово танково оръдие, а платформата е от голямо значение за Руската армия, тъй като позволява бързо разгръщане и осъществяване на изненадващи и мощни десанти в тила на врага.

БМП "Курганец-25"

Това е тежкобронираният верижен БТР от ново поколение на Русия. Специално внимание е обърнато на защитата против мини и самоделни взривни вещества. "Курганец-25" може да превозва до 8 души, като в кабината има място за още 3-ма. Максималната скорост по суша е 80 км/ч, а по вода е 10 км/ч. С един резервоар могат да се изминат 800 км.

"Курганец-25" също може да бъде въоръжен с различни бойни модули, включващи 12,7 мм картечница, 30-милиметрово и 57-милиметрово автоматично оръдие.

Самоходна гаубица "Коалиция-СВ"

Това е една от най-модерните руски гаубици. "Коалиция-СВ" е създадена на базата на шасито на Т-90 и има 152-мм оръдие. Максималната му далекобойност е 80 километра. Сред основните предимства на установката е възможността за дистанционно управление на стрелбата. Умната електроника автоматично управлява оръдието, избира целта и подсигурява точното попадение на снаряда.

Самоходна гаубица "Мста-СМ"

Основното оръжие на "Мста-СМ" е 152-милиметровото оръдие, което има обсег от 30 или 60 километра в зависимост от използваните снаряди. Скорострелността е между 6 и 8 изстрела в минута, а боекомплектът включва 50 снаряда.

Бронята на гаубицата е засекретена, но се знае, че тя е построена на шасито на танк Т-80, но за сметка на това се задвижва от дизеловия агрегат на Т-72.

Макар "Мста-СМ" да не е най-новата руска гаубица, то тя е най-масовата и продавана навън.

Зенитен комплекс "Деривация-ПВО"

На пръв поглед машината прилича на лек танк, а това се дължи предимно на нейното 57-милиметрово оръдие, което е и най-важното оръжие на Деривация-ПВО.

Оръдието е изключително скорострелно и може да следва бързо движещи се мишени. На практика то може да сваля ниско летящи крилати ракети, ракети въздух-земя, както и дронове или дори самолети. Но най-важното му предимство е, че е роботизирано.

Деривация-ПВО е снабдена с най-модерните руски системи, използващи машинно обучение, в резултат на това машината сама може да избира какви муниции да зареди, спрямо разпознатата цел.

Ефективността на оръдието е до 12 000 метра височина.

Именно заради все по-честата употреба на дронове - били те разузнавателни или бойни, малки или големи, то Деривация-ПВО би се оказала много полезна за всяка армия, като в разработването й е отчетен опитът на Русия от Сирия.

Освен за свалянето на дронове, ракети, вертолети или самолети, Деривация-ПВО може да се използва и за удари върху наземни цели.

Последният коз в ръкава на новото руско оръжие е факта, че целият купол, на който е разположен оръдието е необитаем, а екипажът на Деривация-ПВО е доста добре защитен.

ПВО комплекс С-400

Най-продаваната и способна руска противовъздушна система към този момент е С-400 "Триумф". Именно нея наскоро закупи и втората най-силна армия в НАТО - Турция.

Обсегът на ракетите на С-400 е между 40 и 400 километра, а максималната височина, на която могат да достигнат далекобойните версии е 185 километра - по същество те са насочени за борба с балистични ракети и сателити.

Понякога комплексът се състои от повече от две машини, защото различните цели изискват различни радари. Съществува и такъв, можещ да "вижда" стелт самолетите в радиус от 150 км. Руснаците твърдят, че системата гарантирано може да свали "невидимите" B-2, F-22 и F-35, както и крилата ракета Tomahawk.

Други особености на С-400 е, че системата може да изстрелва по две ракети към една мишена, както и да следи до 80 цели едновременно (36 в по-старите версии).

Задвижването на ракетоносеца, от който излитат ракетите се осъществява от 10-литров V12 дизелов агрегат с 400 к.с. Задвижването е на всички колела, а пътният просвет е почти 500 милиметра - това гарантира, че ПВО-системата може да се разположи на труднодостъпни и неочаквани места.

Зенитен ракетен комплекс "Панцир-С1"

Комплексът Панцир-С е предназначен за близка защита на граждански и военни обекти от въздушно нападение във всякаква климатична и радиоелектронна обстановка през деня и нощта. Системата може да защитава обектите и от наземни и водни заплахи.

Въоръжението на Панцир се състои от 12 готови за пуск ракети "земя - въздух" (по 6 в контейнер). Ракетите имат обсег от 20 и 30 километра и са снабдени с бойна глава с маса от 20 килограма.

Във въоръжението на комплекса влиза също сдвоено 30 милиметрово скорострелно оръдие с далекобойност от 4000 м по хоризонтала и 3000 м по вертикала. Ракетите се използват за борба с цели в далечната част на обхвата, а оръдието - за унищожение на цели в близката част.

По Червения площад премина и арктическата версия на зенитния ракетен комплекс, наречена "Панцирь-СА". Тя се различава по платформата, на която е разположена и възможностите да издържа на суровия климат отвъд полярния кръг.

ТОС-1А "Солнцепек"

ТОС означава Тежка Огнеметна Система и на практика е модерният наследник на легендарната "Катюша". Ракетите, които комплекса изстрелва са с термобаричен заряд. Идеята е за кратко време да може да се унищожи един квартал, без използване на авиация или други не толкова евтини методи.

Термобаричните боеприпаси са изключително мощни, защото използват наличния в атмосферата кислород за подсилване на взрива. Унищожителният им ефект се състои в огромното количество топлина и рязката промяна в атмосферното налягане. Заради своя характер термобаричното оръжие се наричат още вакуумна бомба или горивно-въздушна бомба.

Обсегът на ракетите на "Солнцепек" е 10 километра.

Интересно е да се отбележи, че ТОС-1А е част не от артилерийските поделения на Руската армия, а към нейния корпус за радиационна, биологическа и химическа защита. Освен това комплексът се предлага единствено на най-лоялните страни на Кремъл, които редовно купуват продуктите на руския военнопромишлен комплекс.

Торнадо-С

Това оръжие също може да се посочи за наследник на легендарната "Катюша". Системата за водене на реактивен огън "Торнадо-С" има няколко варианта. Те са спрямо използваните боеприпаси - 122 мм, 220 мм или 300 мм, а броят на ракетите, съответно е 15, 8 и 6.

Максималната далекобойност е 90 километра, а с един залп могат да се унищожат 32 хектара площ. Презареждането става за 8 минути. ЕДно от предимствата на комплекса, е че ракетите могат да се напътстват със системата за глобално позициониране ГЛОНАСС.

"Искандер-М"

Искандер-М е квазибалистична ракета, чиято бойна глава има стелт способности, заради радиопоглъщащия материал, с който е облицована. Бойната глава може да променя траекторията си по време на полета. Възможно е тя да извършва остри завои, като това става благодарение на усъвършенствани електронни системи и здравите материали издържащи на натоварванията.

Самата бойна глава може да е конвенционална - с осколъчно-фугасен, касетъчен или термобаричен заряд. Възможно е да се монтира и тактическа атомна бомба с мощност от 10 до 50 килотона.

Освен това ракетата реалното не напуска атмосферата, което също прави откриването ѝ по-трудно. За задвижването отговаря твърдогоривен химически двигател.

От 2016 година Искандер-М е разположен в Калининградска област - руски анклав, граничещ с Полша и Литва. Максималният обсег е 500 километра.

МБР "Ярс"

Балистичната ракета PC-24 "Ярс" е най-важната част от ядрените сили на Русия, които залагат основно на наземните мобилни ракетни платформи, вместо на ракети, базирани в силози или в подводници.

"Ярс" може да пренася 4 ядрени бойни глави, всяка от които с мощност от 250 килотона. На практика ракетата е по-мощен и усъвършенстван вариант на Топол-М, която може да носи само една ядрена бойна глава с мощност до 800 килотона. PC-24 "Ярс" има обсег от 11 000 километра, а мобилната платформа позволява тя да се базира на труднодостъпни и скрити места.

It.dir.bg