След тримесечна пауза българският футбол официално се завърна, а с това и небивалият интерес към него.
Естествено, не става дума за зрителския интерес (той отдавна е изгубен), а за едни други интереси, свързани с резултати, коефициенти и пари. От години България се слави като свърталище на „черното тото“, което все се оказва недосегаемо - ту за БФС, ту за МВР и прокуратурата. И докато компетентните органи си правеха оглушки за уредени мачове, любителите на играта избягаха от стадионите... и не щат и да чуват за български футбол заради същите схеми, преповтарящи се година след година.
Понятието „черно тото“ се отнася до залагането при нелицензирани хора или организации, но в България този термин е разширен и под него се разбира най-вече манипулиране на резултати с цел финансова печалба. Схемата е ясна – дават се подкупи на футболисти, отбори, съдии, които пък с поведението си на терена осигуряват желания резултат. След това подставени лица правят залози на купения мач, като обикновено ги разбиват на по-малки порции при различни букмейкъри, за да не будят съмнение. В България изобилства от примери за „черно тото“, но пък шефове и управници масово говорят за уреждането на мачове като мит, който не вирее по нашите земи.
В общи линии борбата с „черното тото“ у нас е на принципа „мълчим си, докато не ни погнат от УЕФА“.
Всяка година европейската футболна централа разпраща доклади до отделните федерации, в които сигнализира за манипулиране на резултати. Едва тогава БФС се намесва чрез Дисциплинарната си комисия, а ако се наложи – сезира и правораздавателните органи в лицето на МВР и прокуратурата. В чл. 46 от Дисциплинарния правилник на БФС са разписани съответните наказания за футболисти, треньори, клубове, които са въвлечени в уреждането на мачове. За да се стигне обаче до каквото и да е наказание, предстои дълъг път (често пъти - без изход).
Най-нашумелият случай в последните години бе с отбора на „Верея“, когато Дисциплинарната комисия бе принудена да го извади от Първа лига след серия от сигнали на УЕФА. „Верея“ бе пример за „пробит“ отбор, който влезе в елитния футбол, за да изкара някой лев от „черно тото“ и след това да се върне на окръжно ниво. Клубът бе обвинен, че е получавал нерегламентирано финансиране от страна на китайски граждани, заподозрени в участие в схеми за уговорени мачове. Именно Китай е страната, в която най-често се въртят схемите заради високия таван на залозите, което води към по-големи печалби.
Преди време най-голямата неправителствена организация, ангажирана в борбата с „черното тото“ – „Федербет“, обяви българското първенство за „едно от най-корумпираните в света“.
Подобни обвинения отправи и ексфутболистът на "Левски" Базил де Карвальо, който през 2013-а избухна срещу „Лудогорец“, обвинявайки ги, че плащат пари на много отбори, за да играят слабо срещу тях, а същевременно да се хвърлят с всички сили срещу „Левски“. В онзи сезон „Левски“ изпусна титлата в последния мач от сезона след равенство срещу „Славия“, който показа абсурдно силна игра за отбор, който не се бореше за нищо. След мача Де Карвальо отправи критики, че „всеки знае какво прави "Лудогорец", но всички си мълчат“.
Любопитното е, че „Славия“ и техният собственик Венцеслав Стефанов неведнъж са обвинявани в „черно тото“. През 2017-а, отново след сигнал на УЕФА, прокуратурата започва разследване на мач между „Монтана“ и „Славия“, завършил при резултат 3:4 след драматични обрати. От УЕФА отбелязват, че още преди мача са били направени неимоверно големи залози, но в крайна сметка цялото разследване потъва в небитието. В началото на този сезон пък „Славия“ стартира с три мача, които завършиха с „обръщалки“ (залог с особено висок коефициент). Попитан дали не вижда нещо съмнително в резултатите, Венци Стефанов отговаря: „Да има „обръщалка“ е нещо нормално за футбола - иначе защо да ходят на мач хората?“
Ако се върнем до 2011 година, то ще се натъкнем на два големи скандала около „черното тото“. Единият е свързан с приятелски мач между България и Естония, завършил при резултат 2:2, като и четирите гола падат след дузпи. Впоследствие ФИФА анулира мача заради „манипулиране на резултата с цел печалба от залози“. При втория случай хазартният бос Йордан Динов обяви мач между "Локомотив" (Пловдив) и "Литекс" за „решен“, а малко след това бе застрелян.
Преди дни прокуратурата повдигна нови обвинения на Васил Божков за поръчкови убийства, като сред инициалите на жертвите фигурират и Й. Д. (вероятно Йордан Динов). Според запознати Динов е имал намерение да разкрие далавери на Божков, свързани с „черното тото“.
От същата 2011 г., след поредния ремонт на Наказателния кодекс, бе определено, че в общия случай „черното тото“ ще се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до десет хиляди лева. Към днешна дата обаче предвидените наказания почти не са влизали в употреба, което ни отвежда в две посоки: или в България наистина нямало „черно тото“ (по думи на Венци Стефанов), или има нещо много сбъркано в цялата правораздавателна система.
Най-големият съдебен улов срещу уговарянето на мачове идва през 2016-а, когато по две дела се раздават условни присъди на „дребни риби“ от най-ниските етажи на „черното тото“. Първото дело отсъжда 1000 лв. глоба и 8-месечни условни присъди за незаконни залози на Иван Сивев и Тодор Пачев. Скандалът с тях избухва в края на 2012 г., когато след показна акция на ГДБОП бяха арестувани 11 футболисти на бургаските "Черноморец" и "Нефтохимик". Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов отчете ареста им за тежък удар срещу "черното тото". Впоследствие се оказа, че футболистите просто залагали на мачове от чужди първенства при нелицензиран букмейкър.
При второто дело футболистите Даниел Гяуров, Марио Филипов и Григор Григоров се сдобиват с година условно и отново 1000 лв. глоба. Тяхното провинение е от 2014-а, когато опитали да нагласят мач на юношеския ни национален отбор срещу Германия, като обещали пари на малките „лъвчета“.
И толкоз за борбата с „черното тото“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар