Лято

Лято

29 юни 2020 г.

Толерантност към идиотията

Мисленето никога не е било силна страна на българите, защото ние не мислим като общество, а като индивиди, които се борят срещу всички около себе си...

Понякога се удивлявам на толерантността на българина към всякакви простотии и престъпления.

Поцъка с език, попсува кротичко на майка, след което обърне една ракия и забравя. С дълбокото убеждение, че това него не го засяга. А когато го засегне, не може да се начуди ама как така е станало....

Държавата ври и кипи. Оказва се, че организираната престъпност се организира в ГДБОП и полицията. Че парите от подкупи се събират от полицайка, чиято майка е депутат и виден член на управляващата партия. В друга държава правителството щеше да е изхвърлено с ритници след няколко часа /ако не и арестувано/, но българите не намират нищо странно в тая работа. Пак поцъкахме с език, попсувахме и отново ще замълчим, обзети от дребните си житейски радости и проблеми.

Проблемът е, че не осъзнаваме как всичко това пряко се отразява на нас. Мисленето никога не е било силна страна на българите, защото ние не мислим като общество, а като индивиди, които се борят срещу всички около себе си и ги приемат за врагове и никога за сънародници.

Абсурдите в държавата са толкова големи, че ние свикнахме на толерантност към всяко едно престъпление, корупция и простотия. И ако не се променим, нищо няма да се промени и в държавата.

Промяната трябва да започне в нас!


Елена Гунчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар