Речникът на един главен обвинител

Макар и да е завършил Академията на МВР преди повече от четвърт век, той не е изгубил характерния речник от времената, когато сам е ловил джебчиите по улиците...

Напоследък думата „контекст“ влезе в честа употреба.

Терминът е от особена важност за разбирането на протичащите процеси в държавата, и по тази причина се захващаме със задачата да дешифрираме част от активния речников запас на главния прокурор Иван Гешев, разбира се без да го вадим от контекста.

С презумпцията, че читателите ни са запознати как се става главен прокурор в наши дни, ще се опитаме да се потопим в дълбините на мисловните процеси, протичащи в главата на обвинител №1 Иван Гешев. Макар и да е завършил Академията на МВР преди повече от четвърт век, той не е изгубил характерния речник от времената, когато сам е ловил джебчиите по улиците.

Битовата престъпност

Откакто встъпи в длъжност, главният прокурор не пропуска медийна изява, в която да не отбележи, че основната му цел е да понижи нивата на този вид престъпност. За постигането на тази своя мечта всяка седмица Гешев лично кръстосва пътищата в страната, за да конфискува някой друг литър ракия без бандерол и някой друг кубик дърва заради неизрядна документация. Дали битовата престъпност му е толкова присърце, или е евтин пиар ход – само можем да гадаем.

Обвиняемият/подсъдимият

Да квалифицираш някого като обвиняем или подсъдим, когато същият в действителност е такъв, си е съвсем в реда на нещата. Вярно – понякога е досадно да го чуеш около 1000 пъти в рамките на 10-минутно интервю, но какво да се прави. Непрестанното повтаряне на Гешев, че този е обвиняем, а онзи – подсъдим, оставя усещането у публиката, че тези лица вече са доказани престъпници. Независимо дали съдът ще ги оневини, или прокурорските обвинения ще паднат още преди да влязат в съдебната зала.

Наблюдаващ прокурор

Това многозначително словосъчетание вероятно е най-доброто оправдание на Гешев, когато трябва да се обяснява пред журналисти дали дадено лице ще се разследва и дали ще му бъдат повдигнати обвинения. За такива случаи Гешев използва 2-3 изречения, които всеки път рецитира като стихотворение: „Българският главен прокурор се занимава с методическо ръководство и надзор за законност, това е конституционната регламентация - да определя стратегиите и визиите за развитие на прокуратурата. Конкретните досъдебни производства се наблюдават от конкретни наблюдаващи прокурори по конкретни казуси.“

Недосегаемите

Тази дума е нова в речника на главния прокурор – или поне се използва от скоро. Дали Гешев я е изплагиатствал от американския филм „Недосегаемите“ на Брайън Де Палма, не се знае, но след признатия му интерес към отвъдокеанските полицейски филми причинно-следствените (прокурорски) връзки водят на там. Кои са недосегаемите в светогледа на Иван Гешев, също е трудно да разберем, но ако се припознаят – нека знаят, че „времето им свърши!“.

Хибридни атаки, фалшиви новини

Обединяваме двете понятия под общ знаменател, тъй като главният прокурор често ги употребява, при това грешно. Наскоро в социалните мрежи се появи снимка на Тодор Живков и Бойко Борисов, а на заден фон се вижда милиционер, който бе оприличен на Иван Гешев. Естествено, тази снимка сама по себе си не може да бъде фалшива новина, нито пък хибридна атака, както Гешев я заклейми. Остава ни единствено да се надяваме, че един ден бившият милиционер ще осмисли значението на „хибридките“ и „фейковете“ и ще преустанови неуместната им употреба.

Олигарси/анархолиберали

В началото „опонентите“ на прокуратурата и Гешев бяха обединявани под названието „престъпни олигарси“. Кои са визираните олигарси и кои не попадат в списъка на главния прокурор, оставяме на въображението на читателя. Категорично обаче думата „олигарси“ бързо изгуби желания ефект и бе заменена с по-екстравагантен термин – „анархолиберали“. В речника за тази дума откриваме следното значение: „Привърженик на интелигентско-индивидуалистическо течение в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), което оспорва организационните принципи на социалдемокрацията, проповядвайки идеи за анархизъм и либерализъм.“  Сиреч – става дума за политическо течение, датиращо от началото на ХХ век. Възможно е Гешев да бърка думичката (няма да му е за първи път) с друга – например „анархокапитализъм“, която се отнася до елиминирането на държавата за сметка на суверенитета на личността, частната собственост и свободния пазар. Но това отново остава в сферата на догадките.

Инструментът на Господ

Контекст трябва да потърсим и в честите заигравания на Иван Гешев с религията. И тук не се ограничаваме само до култовата фраза „инструмент в ръцете на Господ“, който единствен въздавал правосъдие. В близкото минало Гешев многократно е показвал допирни точки с църквата. Той присъства на честванията по случай 150-годишнината от създаването на Българската екзархия, а след това, чрез пресцентъра на прокуратурата, поздрави българите за 3-ти март с песен за поп Партений Гешев от Годлево - учител, духовник и македонски революционер, както и роднина на самия главен прокурор. В последно време Иван Гешев често цитира и Еклисиаста (книга от Стария завет), но не става ясно дали я препрочита вечер преди лягане, или религиозните мъдрости отлежават в съзнанието му от години.

Подобно на премиера, и главният прокурор често отбелязва, че „Онзи горе“ си знае работата и Той решава какви присъди да се раздават.

Кой е „Господът“ на Гешев – оставяме на историците да спорят.

Стефан Йорданов,  Paragraph22.bg