Есен

Есен

15 септември 2020 г.

Пречим им

Тези отгоре са притиснати до стената и се чувстват ужасно неудобно... 

 

Виждам как експертите на Демократична България не са допуснати до правната комисия в парламента, която днес обсъжда промените в изборния кодекс, въпреки официалния път, по който са поискали участие и без каквото и да е обяснение защо. 

Промени в толкова важен кодекс, набутани тихомълком в суматохата, безогледно и нагло. Виждам и си мисля нещо.
 

Абе, хора, ние наистина им пречим.
 

Ама не просто им пречим да пресичат Орлов мост или да влизат спокойно в ремонтирания си Партиен дом. Не, повече им пречим.
 

Пречим им да държат в мъглива тъпота хората, прехласващи се с първична възбуда по асфалтите, наливани лично от Бойко.
 

Пречим им да движат пръстите на некадърните журналисти от ведомствените им медии.
 

Пречим им да заглушават и без това тихия гняв от страна на превърнатия в куклено шоу парламент в Брюксел.
 

Пречим им да разпределят, отклоняват и пресушават лично и безогледно парични потоци.
 

Пречим им да си предлагат и приемат закони, които им пречим да НЕ спазват, както са свикнали.
 

Тези отгоре са притиснати до стената и се чувстват ужасно неудобно. А това ги прави опасни. В един момент ще им дотегне да им пречим и просто ще се опитат да ни отстранят. Някои от нас ще трябва да изгонят извън пределите на родината, подпечатвайки им визата на отчаянието. Други ще опитат да съсипят, с помощта на държавните си бухалки. Трети ще пробват да набутат отново в тъмния ъгъл на апатията.
 

Не знам за вас, но аз не намирам себе си в нито една от тези три групи. Затова ще продължа да им преча.
 

Колкото и докогато мога.


Радослав Бимбалов

Няма коментари:

Публикуване на коментар