“Към дистанционното обучение трябва да се подхожда внимателно, защото има много подводни камъни. Най-важното, което трябва да се знае по отношение на което и да било обучение е, че това е преди всичко социализиращ процес. Това не е процес на предаване на данни. Най-важното в образователния процес е, че се създават умения, създават се връзки, възможности за критично мислене.
Информацията не е познание. Познанието се получава, когато на базата на информацията започнете да правите социални, контекстуални, исторически връзки, с оглед на конкретната сфера на познание. Всичко това дистанционното обучение не може да даде”, казва социологът проф. Иво Христов.
"Когато към това се добави и българската организация, се получава така, че вече имаме една изгубена учебна година, а сега се очаква и втора такава", обясни проф. Христов.
Според него в момента децата в страната са много по-добре запознати с дигиталните технологии и интернет, но са функционално неграмотни и не познават света, в който живеят.
“Истината е, че българското семейство е абдикирало от задълженията за децата си”. По думите му изкарването на прехраната не е оправдание за производството на социални аутсайдери.
"В същото време семейството не е остров, отделно от българското общество, което се е сринало до непознати в цялата българска история традиции на пълна социална резигнация. В резултат на това базови социални конструкции, които са осигурявали възпроизводството на българското общество, са се сринали или са деформирани до неузнаваемост.
В този смисъл целта на училището е да надгради това, което е зададено в семейството."
Няма коментари:
Публикуване на коментар