Падението й като жена е емблемата на унижението, на което сме подложени всички ние...
Шест минути. Толкова продължи речта на Караянчева във Велико Търново снощи.
Шест минути, в които тя редеше парадно празнодумие в ритъма на озвучителни възгласи “Оставка”.
Шест минути, в които дамата с най-висок пост в парламентарната ни република не спря да се усмихва като истинска Мона Лиза на родната псевдо-демокрация.
Защо се усмихваше ли? Защото явно вместо “Оставка” чуваше това, което кънти в празното пространство между ушите й от месеци насам. Истинската й позиция във властта, постът, връчен й публично от божествения премиер.
Шест минути тя се усмихваше, защото вместо “Оставка” чуваше “Проста кърджалийска п**ка”.
Нейното падение като председател на парламента е трагедията на държавността ни. Но падението й като жена е емблемата на унижението, на което сме подложени всички ние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар