Зима

Зима
Пролет

23 септември 2020 г.

Мона Цвета

Падението й като жена е емблемата на унижението, на което сме подложени всички ние... 

 

Шест минути. Толкова продължи речта на Караянчева във Велико Търново снощи. 

Шест минути, в които тя редеше парадно празнодумие в ритъма на озвучителни възгласи “Оставка”. 

Шест минути, в които дамата с най-висок пост в парламентарната ни република не спря да се усмихва като истинска Мона Лиза на родната псевдо-демокрация.
 

Защо се усмихваше ли? Защото явно вместо “Оставка” чуваше това, което кънти в празното пространство между ушите й от месеци насам. Истинската й позиция във властта, постът, връчен й публично от божествения премиер. 

Шест минути тя се усмихваше, защото вместо “Оставка” чуваше “Проста кърджалийска п**ка”.
 

Нейното падение като председател на парламента е трагедията на държавността ни. Но падението й като жена е емблемата на унижението, на което сме подложени всички ние.


 Радослав Бимбалов

Няма коментари:

Публикуване на коментар