Премиерът Борисов не само че не подава оставка, но сякаш непрестанно убеждава себе си, че нищо особено не се случва...
Кара Борисов джипката по вълнообразните магистрали из страната, наглежда инфраструктурни градежи и нарежда: "Колко много е свършило правителството ми!", "Как сме преобразили България, в която преди идването ми на власт е имало само ливади и гьолове..."
Е, при това положение как да подаде оставка, след като е свършил толкова много за държавата и народа? Нали, като се върнат комунистите след него, всичко ще разрушат, защото са некадърни и не могат да управляват?
Чат-пат показва глава през прозореца на джипа и се шегува с пенсионерите: „Получавате ли по 50 лева? Добре ли е?” И те също се шегуват, макар и през сълзи: „Добре е, добре е.” А ние гледаме дебелия му врат чрез живите включвания във Фейсбук и се чудим: „Тоя на нас ли говори?”
Придворният антураж и клакьорите на Борисов също не падат по-долу. Те старателно попиват обърканите му словоизлияния, приемат ги за опорни точки и хукват из страната да ги повтарят до припадък. Така научаваме, че те не подават оставка, защото също са отговорни и не могат да оставят страната (на някой друг) в тази тежка криза – здравна (пред втора вълна от коронавирус сме били), икономическа и т. н. Само за политическа нищо не казват.
Научаваме как геройски правителството, под ръководството на Борисов, се бори за запазването на работните места, за подпомагането на бизнеса. Как се грижи за деца и родители. И най-вече - как хвърля пари във всички посоки, без да е ясно какъв ще бъде ефектът върху икономиката и обществото. За целта и се теглят заеми, защото това е то политиката – следващите да си блъскат главите с връщането! Нещо като тактиката на „изгорената земя”.
За да гледа после - от опозиционната ниша - как наследниците му в изпълнителната власт се мъчат, и да злорадства: „Видяхте ли как хубаво беше при мен, пък тези сега не могат да се оправят, не могат да управляват, ще счупят държавата!”
Така или иначе, дните минават, улицата иска оставката му, а той все по-настойчиво убеждава сам себе, че не трябва да я подава, защото „няма кой да дойде”, „няма по-подготвени да управляват” от него и ГЕРБ. И припомня как два пъти си е хвърлял оставката, демек давал властта на опозицията, ама хората пак го избирали да е той.
Това, дали хората го избират или изборите се манипулират и фалшифицират, е друга тема. Факт е, че Бойко Борисов се страхува от протести и това беше многократно доказано през трите му мандата като премиер. Но, докато през годините избухваха малки, локални, браншови или съсловни протести под прозорците на Министерския съвет, които той с лекота потушаваше с пари и след договорки с лидерите им, днес за първи път срещу него са хора, които искат единствено оставката му! И не са склонни нито на преговори, нито на пазарлъци.
Затова срещу тях беше опитано всичко, което би могло да ги сплаши и спре.
Беше направен опит за разпалване на етнически конфликт (на "Росенец") - неуспешен. Опит за контрапротест - вяла работа. В началото на протестите брутално бяха пребити от полицията няколко студенти, учещи в чужбина - хората отново отказаха да се приберат по домовете си. Ходът с новата конституция и свикването на Велико народно събрание също претърпя пълен провал.
На 2 септември, при провеждането на първото Велико народно въстание, сред протестиращите бяха пуснати провокатори от футболните агитки. Очевидно защо: за да предизвикат конфликт с органите на реда с всички произтичащи от това последици - насилие, вандализъм, побои, арести на демонстранти. Случи се, но не постигна очаквания ефект. Хората останаха на площада и продължиха символично да блокират "Орлов мост".
Антиправителствените протести и упражненото насилие над граждани и журналисти отекнаха в Европейския парламент. С други думи – примката бе сложена на врата на властта, но тя продължи да не разбира, че колкото повече се дърпа и прави резки движения, толкова повече я затяга.
Покрай тези протести лъсна и една от големите лъжи на Бойко Борисов, че като види кръв, хвърля оставка.
На 20 февруари 2013 г., след спречкване между протестиращи и полицаи и една пукната глава на Орлов мост предния ден, премиерът обяви, че ще подаде оставка по обед - след заседанието на кабинета. Министър-председателят заяви от трибуната на Народното събрание, че не може да управлява в такава обстановка, когато по улиците се лее кръв. Това, което демокрацията е признала по цял свят, са избори. Няма да участваме в програмен кабинет с БСП и ДПС, допълни премиерът.
„Не искам да виждам кръв по улиците, нито искам да виждам полицаите на България, които ги имам като братя, да се бият с когото и да било. Не мога да гледам окървавен "Орлов мост". Всяка капчица кръв за нас е петно. Не мога да гледам парламент, ограден с ограда. Това нито ни е цел – властта, нито имаме изгода, ако трябва да се пазим от хората“, бяха думите на Борисов пред депутатите.
И наистина, оставката на правителството беше депозирана в Народното събрание същия ден. Тогавашните протести обаче не бяха срещу правителството, а срещу монополистите, доставящи ток, вода и други битови услуги за населението. Хората, които бяха по улиците, не искаха правителството да си ходи, а да вземе мерки и да удари през ръчичките лакомите монополисти. Борисов обаче сам предпочете да избяга от тази отговорност и да се яви на предсрочни избори. Без изобщо да се притеснява, че те бяха проведени само три месеца преди редовния вот. За разлика от днес, когато той и обкръжението му непрестанно повтарят, че няма нужда от предсрочни избори, защото редовните са само след 5-6 месеца.
В началото на тези протести Борисов отново се опита да разиграе сценката, че не понася кръв.
На 15 юли 2020 г., по повод бития под колоните на Министерския съвет студент, той обяви: "Мъчно ми е за полицаите и за невинно битите хора. Вие виждате, че се взривяват бомби в хората. Целта е да се окървави протестът. Те много добре знаят, че аз видя ли кръв на улицата и веднага тръгвам. Затова бяха пликчетата с червена боя, да се прави впечатление за кръв!”
Кои са „те” – протестиращите младежи, организаторите на протеста, полицаите или опозицията - не стана ясно. А той не си „тръгна”, защото разбра, че този път лъжата му няма да мине. Пред никого.
„Никой от нас не упражнява насилие, освен спрямо корумпираното правителство и то защото е корумпирано. И защото именно правителството упражнява насилие срещу собствените си граждани – държат ни като роби, бият ни като роби, водят ни като роби“, отговори адвокат Николай Хаджигенов, един от т. нар. Отровно трио.
По думите му, ескалация на протестите не означава „това, което гърми в главата на Гешев и Борисов – крайцерът „Аврора“ и топовни изстрели, макар че е изкушаващо. Ескалация на протеста означава множество и различни демонстрации. Най-ефективното средство е това – мирен протест. Ескалация означава национална стачка. Единствените, които сънуват гърмежи и кръв, са Борисов и Гешев. Ние, протестиращите, сме си с акъла“, коментира Хаджигенов.
Ако това, което Борисов говори, е истина, той трябваше да си е подал оставката още след първия полицейски шамар пред Министерския съвет. Но не го направи - ясно защо!
Тактиката му е на продължаваща агония, докато е възможно. Желание да изпълзи, макар и по корем, до края на мандата - за да няма служебно правителство на президента Румен Радев, което би могло да отнеме част от лостовете на ГЕРБ за манипулиране на парламентарния вот.
За да се подсигурят по-добре, управляващите ремонтираха Изборния кодекс така, че омешаха машинното и "хартиеното" гласуване и размътиха максимално водата на изборния процес. Защото, освен риба, в мътна вода успешно се ловят и заблудени електорални гласове.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар