Истинската беда още не е дошла

Истинското бедствие са гладът, социалното неравенство, дълбоката лъжа на дълбоката държава...

 

 

Винаги е имало болести. Винаги е имало страх. 

Този вирус не е уникален, той просто идва в момент, когато човечеството не го очакваше.
 
Човечеството си мислеше, че всичко е преодолимо - остава само рака и кацането на Марс. Докато не се случи масовата психоза, вещо раздута от медиите и политиците. Те искат да сме уплашени, за да сме покорни, да се научим да търпим отново. Но и медиите, и политиците са само придружаващи заболявания.
 
Истинското бедствие са гладът, социалното неравенство, дълбоката лъжа на дълбоката държава, истинското бедствие идва с пожари, липса на вода, измиращи популации, уникална криза за същината на човека - какъв да бъде - полов или безполов, розов или сив, как да отстоява ценности, които се отричат.
 
Моралният закон в мен и звездното небе над мен, казваше Кант и не се разболя от вирус, а умря нормално.
 
Светлина, повече светлина, каза Гьоте на смъртния си одър.
 
Ако няма Бог, то аз съм Бог, каза Достоевски.
 
А ние сме просто бъг. Бъг, рушащ природата - най-великият творец, когото имаме. Колибрито на Карибите изглежда безгрижно, но всяка секунда от живота му е борба. Женската - да хареса мъжки, после чифт, после-яйца. Да, ама идва сезонът на ураганите. И яйцата отиват на кино. Ако оцелее при 300 километра вятър женското колибри веднага почва отначало - без уиски и психотерапевт - нов мъжки, нови яйца. Това е Бог. 

Човечеството е в глезения си период и не знае как да оцелее. А истинската беда още не е дошла.

 Борислав Петров, Lentata.com