- Г-н Дикме, властта пуска различни димки, за да замаскира скрития модел, който контролира държавата. Какви биха могли да бъдат поредните убежища на този модел, наричан метафорично „Сараите“?
- На всички е ясно, че има две форми на държавно управление - едно легитимно и едно задкулисно. Най-важните решения се взимат от Доган и Пеевски, а фасадата просто ги изпълнява.
- Доган и Пеевски равностойни позиции ли заемат в този модел?
- Доган е над Пеевски, политическа равнопоставеност между тях не може да има. Доган има огромен опит в подреждането на политическите фигури по шахматната дъска. Той сега е много по-добре ситуиран, отколкото когато беше пряко в управлението - по времето на Сакскобургготски и Станишев. Човекът си пие уискито в Бояна и в Росенец и пуска заръки за изпълнение. Във финансов план обаче измеренията може да са съвсем различни.
- Това значи ли, че г-н Пеевски е сменяем и г-н Доган може да си назначи друг човек, който да върши същата работа?
- Обвързаността е доста сериозна и ако Доган реши да смени Пеевски, винаги може да го направи по елегантен начин. Обратното е невъзможно. Големият политически играч на прехода се казва Ахмед Доган и това не е новина.
- Да, но принципът на Питър гласи, че изкачвайки се в кариерата, всеки неминуемо достига до своето ниво на некомпетентност. Далече ли е все още г-н Доган от това ниво?
- Няма човек в държавата, включително и премиерът, който да е по-информиран от Доган, а информацията е най-важният инструмент. Докато има лостовете за получаване на тази информация, включително и свръхсекретна, Доган ще продължава да дърпа конците в държавата. В момента той е в пика си и Борисов не бива да се сърди на истината. Впрочем, контакти между Доган и Борисов има редовно.
- Каква е функционалната зависимост между двамата?
- Доган винаги е разглеждал властта като баница и порции. А порциите за него сега са доста големи. Зависимостта на премиера е повече от ясна. За никого не е тайна как стават обществените поръчки у нас. Едва ли някой може да посочи обществена поръчка, спечелена по нормален път.
- Васил Божков - в продължение на три десетилетия - също беше много силен. Но се появиха млади лъвчета, които го изядоха. Никой не е застрахован от подобна участ. Защо Ахмед Доган да смята, че него не може да го сполети подобна участ?
- Така е, никой не е застрахован. Кръгът на Божков е получавал подкрепа от държавата, после тя изчезна. Докато Доган внедри не партийно, а лично доверени хора навсякъде в управлението - в службите, в разузнаването и контраразузнаването, в прокуратурата, в следствието, в съда. Няма друг човек в държавата, който да разполага с такъв огромен апарат за собствено ползване. Ако Доган трябва да бъде елиминиран, това минава задължително през смяната на всички тези хора.
- Излиза, че цялата държава е опакована, това е колосална стратегия. Дали е по възможностите на един човек, или зад него стои още по-сериозна сила?
- При всички случаи зад завесата стои силен екип. Със сигурност има хора от нашите служби, но дали има и от външни служби, аз не знам.
- Този кръг по-висшестоящ от Доган ли е?
- Всичко е възможно.
- Казвате, че Борисов е само фасадата на модела. Тази фасада от модела ли беше изградена, или самата тя потърси модела? Кое е първичното в симбиозата?
- През 2009 г. Борисов дойде на власт с гръмки слова срещу обръчите на Доган. Връзката беше създадена по-късно, по време на втория му мандат. Възтържествува обаче през третия.
- От модела с етикет „Сараите“, улицата коментира основно четири имена: Борисов, Доган, Пеевски и Гешев. Кои са другите фигури в групата, новата привилегирована олигархия ли?
- Тези с обществените поръчки са само изпълнители. Онези, които взимат решенията, няма как да ги видите. А всичко тръгва от изборите, които се купуват с парите, платени от нас за обществените поръчки. Кръгът се затваря. Данъкоплатците внасят пари в бюджета. Част от тях отиват за въпросните поръчки. Определен кръг фирми усвояват тези пари и с тях върви покупката на гласове. Този модел е заплаха за демокрацията. Затова сме на последно място в европейските класации, а вече и в световните.
- ДПС се представя за либерална партия, но как една група от свръхбогати хора успява да държи под контрол може би най-бедната част от населението – българските мюсюлмани?
- Онова ДПС, което създадохме преди 30 г., няма нищо общо със сегашното движение. След 2003 г. партията коренно се промени - с приемането на хора като Цонев и Бисеров тя стана авторитарна политическа формация. Местните лидери се спускат отгоре и се гласуват единодушно. Мюсюлманите във всяко населено място са под контрол и който не гласува за ДПС, автоматично губи социални помощи и достъп до програмите за временна заетост. Дори храната за бедни се дава с подписа на кмета от движението. Държавата по никакъв начин не защитава тези хора. Затова те са така наплашени – видели са какво се случва с несъгласните.
- Как е конструирана тази партия, та вътрешното й статукво е непоклатимо? Преди години Доган беше обявен не само за почетен, но и за пожизнен неин председател.
- Точно така е. Всички останали могат да бъдат сменени, само той е пожизнен и несменяем. Дори уставът на БКП не беше такъв.
- След този дългогодишен гнет, който описвате, какво бъдеще чака ДПС в един период пост-Доган?
- Единствената партия в България, която не изживя своя катарзис е ДПС. Затова не е желан партньор за никоя политическа сила. Реформирането на ДПС минава през скъсване на връзката с Доган. Той вече е заплаха за етническия мир в България. Случката в парка "Росенец" го показа ясно: той докара платени зависими хора не да защитят правата или свободите, а имота на своя лидер. С това Доган каза на обществото: готов съм да разпаля етнически конфликт, ако тръгнете срещу мен.
- По силата на същия този устав обаче ДПС в момента е много уязвима: ако се спазва законът, всеки районен съдия може да я забрани поне по една причина - вътрешнопартийните избори са просрочени отдавна.
- Абсолютно! По устав на всеки 3 години трябва да има избор на ръководни органи, а мандатът на сегашните тече повече от 4 години. И всеки съдия може да обяви за нелегитимни всички решения в ДПС, включително подписа на председателя.
- Знаем, че каквото и да се случва у нас, в края на всяка година има едно слово, което сякаш трасира политическите пътища за следващата – предколедната реч на Доган. Какви изненади могат да се очакват този път?
- Да, цялата нация чака словото на двама души: на президента - навръх Нова година, и на Ахмед Доган - по Коледа. Това е и смешно, и трагично. Доган дърпа конците на управлението и затова казаното от него предопределя събитията през 2021 година.
- Възможно ли е да бъде пожертван Борисов?
- В момента той е най-изгодният за статуквото.
- А, ако след изборите Борисов остане вън от властта? ДПС не обича партньори извън управлението.
- Точно така е. За негово съжаление обаче Борисов върви след събитията.
Мехмед Дикме е политик, министър на земеделието и горите от 2001 до 2005 г., бивш кмет на Ардино и депутат в 39-ото Народно събрание. Напусна ДПС през 2007 година.
Интервю на Емил Янев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар