Прокуратурата отново изби рибата и здравия разум.
Предколедно направи подарък на мутрите, като заяви, че обективната действителност не е спяща като доволно прасе мутра и чекмедже с кюлчета и пачки евро. Обективната действителност била някаква друга.
Спомням си лекции по философия, какво е точно действителността. И колко субективно се възприема тя. Например солипсизмът е интересно течение, което поставя човекът в центъра на вселената и той си формира действителността чрез съзнанието. Тоест - иска пачки, има пачки, не иска обвинение, няма обвинение. Онуй е ярък пример за това, че солипсисти съществуват. Той направо си е центърът на вселената и си огъва действителността на територията както си поиска.
Само, че има и една субективна действителност, до която мислителите в прокуратурата не са достигнали. И тя е, че колкото и да ти плащат, правото и справедливостта рано или късно ще тържествуват. И колкото и да замиташ под килима и да защитаваш престъпници, един ден човеците или вселената ще ти дадат възмездието. Справедливост винаги има по един или друг начин. А за нас остава горчивото усещане за подигравка с българите.
Записите не представлявали престъпление. Което означа, че Народното ни събрание, представляващо върховният орган на територията, се управлява от една проста п...! И народ от безделници и мисирки, както твърди Онуй. И тулупи, разбира се. Които са неговите кучета, които дресира! А глаДният прокурор е негов! И прави каквото той му казва. Защото и това го има в записите, нали? Или не е престъпление и злоупотреба с власт тази свързаност на управляващите с прокуратурата?! Или не е престъпление уговарянето на престъпление. Някой сеща ли се за "Ало, Ваньо" и внезапната смърт на Танев след записите?
Субективната реалност на прокуратурата се формира от обективното влияние с власт и подкупи на управляващите. Които контролират всичко, включително прокуратурата и донякъде съда /все още има свестни, почтени и независими съдии/. Обективната реалност е, че ни управлява мафия, превзела цялата държава!
Впрочем въпроси нямам... защото отговорите са ясни! Остава да намерим решението. И него го знаем. Ама не ни стиска... все още!
Няма коментари:
Публикуване на коментар