Американската преса определено не спира да прави глупости. Сп. “Тайм”, което представи Аса Траоре като икона на свободата срещу расистката и ислямофобска Франция, направи катастрофална равносметка за 2020 г.: “Най-лошата година в историята”.
Смаяни сме от тази хипотеза. Най-лошата, сериозно? По-лоша от 1916-а, годината на Вердюн? По-лоша от 1918-а, годината на испанския грип? По-лоша от 1942-а, годината на Сталинград? По-лоша от 1871-а, “ужасната година”, когато обсадените от пруската армия парижани са яли плъхове? По-лоша от 1709-а, годината на “голямата зима”, когато гладът убива масово Франция по времето на Луи ХIV? И говорим само за Европа и най-вече за Франция.
Бяха ни казали, че нивото на образованието е спаднало в САЩ толкова, колкото и във Франция, а ние не вярвахме. Бяха ни казали, че американската преса, на която френските журналисти толкова се възхищават, вече е в ръцете на млади трийсетгодишни хора, които се смятат за “будни”, чувствителни към екологията, феминизма, антирасизма и деколониалните тези. Бяхме забравили, че те просто са чувствителни, поколение, което не познава войната и което е попило в американските университети “вестителите на чувствителността”, които предупреждават за творбите на колониалното минало, противоречащи на правилата за благоприличие на политическата коректност.
На предишния френски щяхме да ги наречем “снобари”, но тази дума твърде много намирисва на света от вчера, пълен с патриархални предразсъдъци. А после, като се замислим, тази американска преса, с която обичаме да се майтапим толкова, колкото тя обича да ни наставлява, сме самите ние. Ние, които се затворихме и повалихме икономиката си, заради епидемията, която убива 0,5% от заразените. Ние, които сме изтръпнали от страх и от предпазния принцип. Ние, които жертваме всичко за защитата на “голия живот”, всичко, което прави живота удоволствие. Ние, които плашим със съд политиците, които не смеят да направят всичко, за да ни защитят. А нашите политици, полудели от страх от съдиите и от арогантността на всемогъществото, затварят цял народ от здрави хора, разпореждайки се дори в нашите трапезарии.
Великите умове на ХIХ век, видели началото на нашия модерен свят, ни бяха предупредиха: Огюст Конт бе предсказал, че технологичната революция ще доведе до появата на женски ценности: пацифизъм, търсене на консенсус, принцип на предпзливостта и т.н. Изобретателят на социологията Емил Дюркем бе обявил, че значението, отдавано на икономическите въпроси, върви ръка за ръка с аномията на индивидуалистичните и останали без морална сила общества.
Но преди всичко Западът изглежда засегнат от тези симптоми. Азия вече се съвзе и се върна в индустриалната надпревара. Африка изглежда се присмива на тази епидемия, смешна, в сравнение с вируса ебола, който опустоши континента, но не забави демографския му прираст.
Западът, някога земя на безстрашни и жестоки завоеватели и авантюристи, изглежда се превръща в страхливо малко нещо, забравило за великото си минало. Като западаща и вяла Римска империя.
Ерик Земур, “Фигаро”, превод от френски: Галя Дачкова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар