Само защото някой не те обича както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от цялото си сърце.
Габриел Гарсия Маркес
Всеки ден по света се разделят хиляди хора.
Някои от тях са престанали да се обичат, някои никога не са се обичали, но някои се разделят въпреки, че се обичат. Предават се, отказват се от любовта си, просто защото не знаят как да преминат през неизбежните кризи на съжителството.
Не знаят все още, че любовта не е толкова лесно заменима, и че не се среща всеки ден, не знаят, че любовта е нещо много по-различно и по-голямо от предварителната ни представа за нея.
Когато се влюбим, не очакваме любовта да ни създава проблеми, не сме подготвени за болка и изпитания. Очакваме романтика и щастие. Но се оказва, че любовта има и друга мисия в живота ни – да ни подтиква да растем. А растежът се случва с преодоляване на изпитания.
Истински голямото изпитание, което ни поднася любовта, е сблъсъкът на нашите убеждения, страхове и предразсъдъци.
Нашите предварителни очаквания се превръщат в основен източник на разочарования от любимия човек, защото никой не ни е предупредил, че във връзките винаги има противопоставяне – на две подсъзнателни програми, на ценностни системи, на съзнателни убеждения.
Всеки има някаква предварителна идеализирана представа за връзката си и за човека, с когото иска да живее. Нашите очаквания се базират на убеждения и поведенчески модели, които сме заучили още от детството си, както и на видeни във филмите или прочетени в книгите романтични образи. Но реалността винаги е по-многопластова и шарена от идеята ни за нея.
Двама души никога не могат да напишат еднакъв сценарий за съвместния си живот, колкото и да се обичат. Няма как измислената картинка на единия напълно да съвпадне с картинката на другия.
Колкото по-неосъзнати сме, толкова по-драматично приемаме, че човекът до нас не отговаря на предварителните ни очаквания. Оказва се, че взаимното разочарование е закономерен етап от всяка връзка, докато не разберем, че е невъзможно (а и нямаме право) да вкарваме някого в рамка, която сме си измислили.
Много хора се разделят на този етап. И често след години, когато помъдреят и минат през още няколко подобни сценария, съжаляват. Защото разбират, че фазата на обвиненията и сблъсъка е неизбежна част от любовта.
Опитите взаимно да се превъзпитаваме и моделираме са безсмислени и често водят до обратни резултати. Вместо да променяме другия, можем да направим очакванията си по-гъвкави.
Когато направим крачка в личностното си развитие, и ако още не сме се разделили, стигаме до мъдрата фаза на приемането и толерантността.
Любовта ни може да оцелее, ако преминем през неизбежните кризи осъзнато, като наблюдаваме с отворен ум какво точно се случва и търсим необходимата промяна в себе си. Защото единственият начин да променим човека до нас, е като се променим самите ние.
Да се престрашиш да бъдеш уязвим е единственият начин да живееш и обичаш истински. Субективните истини на двама души могат да се синхронизират само с разговори и откритост. Иначе всеки играе в различен филм.
Човешките взаимоотношения са сложно нещо, но имаме избор: или да положим усилия и да разгадаем тайните закономерности, които действат в комуникацията ни с другите, или цял живот да се чувстваме неразбрани, гневни и наранени.
Аз избрах първото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар