Я виж ти.
Разследващ полицай звъни рано сутринта на разследващ журналист и го праща за втори път на преглед в психиатрия. Защо за втори път? - защото първия път, като го пратил, той (журналистът му с журналист, пък и критик на управляващите!) им се видял на психиатрите нормален.
Като чуе човек тази история, която разказва от първо лице Стоян Тончев - познат на читателя от „Биволъ” и „Либерта”, би могъл да си помисли 5 неща:
1) Тя се случва в България - понеже тук именно журналистите ги делят наедро на два вида: мисирки и луди
2) Лудият журналист e пак нещо надушил - и тия дни я от "Биволъ”, я от „Либерта” пак ще се размирише на... онова нещо с нежното име „Усещане за корупция”.
3) Усещането за корупция у нас сега е като усещането за държавна репресия над критиците на властта. Усеща се яко.
4) Лудите, лудите – те да са живи! Дядо Вазов ни го е написал в „Под игото” - още преди 130 години.
5) Виж т. 4
Няма коментари:
Публикуване на коментар