Зима

Зима

4 декември 2020 г.

"Зелените коридори" не дискриминират, те просто са глупави

У нас как се случват нещата? Никак, защото... "неща" няма

 

 

Здравната система се задъхва! Хора, ако не се пазите, всички ще умрем! Лекари, не приемайте за лечение бунтари и световни конспиратори! Който ходи без маска - няма право да помирише болница дори и от един километър! Затваряме всичко, с изключение на озоновата дупка и гаража на премиера...

Едва ли има нормален човек, който да не познае кога и от кого са произнесени тези словосъчетания. Дето има една приказка - и слезе Господ от небето, но вместо да ни дари с ум и разум, сякаш ни изпи мозъците с "обща" сламка. Така че е крайно време Богдана Карадочева и Стефан Димитров да ни ощастливят с нова песен "Оглупяваме бързо, оглупяваме всички, неусетно почти..."

Незнайно защо, един от най-големите хитове на Националния оперативен щаб - "зелените коридори" в магазините и аптеките, вече изпадна от каручката на общественото внимание.  А не би трябвало, защото е тежко показателен за управленската безпътица, в която продължаваме да тънем.

Звучи нагло, ама ще се похвалим. Още в края на март "БАНКЕРЪ" предупреди народонаселението, че Националния оперативен щаб е незаконен, а със заповедите, писани и подписани от неговия "мегафон" - министъра на здравеопазването - е абсурдно да бъдат регулирани сфери от обществения, икономическия и политическия живот, нямащи нищо общо с персонално дефинираните му по закон правомощия.

Фактът, че по онова време бе приет и специален нормативен акт за мерките и действията по време на извънредното положение, по никакъв начин не би трябвало да ни топли. По простата причина, че колкото и да е извънредни да са обстоятелствата, налагащи приемането му, нормотворците нямат никакво право да подменят конституционно установените порядки в държавата.

Прост пример. Ако Националният оперативен щаб бе сформиран с решение на правителството и от тази височина препоръчваше на здравния министър какво да прави, в случай на "инфекция" отговорността е на Министерския съвет - като институция, която човек може да осъди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В случая обаче НОЩ е създаден със заповед на министър-председателя, която по никакъв начин не ангажира правителството като колективен орган на държавната власт. Тоест - препоръките на щаба са си най-обикновени пожелания (в юридическия смисъл на думата), които - макар и съпроводени от разпоредбите на "извънредния" закон - не правят здравния министър в едноличен повелител на държавата.

Да си представим, че негова ограничителна заповед, издадена по препоръка на щаба, умишлено съсипе бизнеса на 50-100 фирми - в полза на една или друга международна корпорация? Логично, пострадалите ще тръгнат да си търсят правата по съдебен път. Но докъде ще стигнат и кого точно ще изправят на "подсъдимата скамейка" - здравният министър, който е длъжен да изпълнява препоръките на щаба? Или шефът на НОЩ, който е никакъв - от гледна точка на закона за отговорността на държавата?

Далеч сме от световната конспирация, но случващото се около нас и с нас непрекъснато тикат въображението в тази посока. Още по-прост пример - т. нар. зелените коридори по магазините, бакалиите и аптеките. Според т. нар. компетентни институции - ефикасна мярка за опазване живота и здравето на хората от третата възраст. Според вечно будната прогресивна общественост - дискриминация на едни за сметка на други, защото младите не могат да пазаруват "От - до", докато възрастните могат да си пазаруват денонощно.

Истината е, че прокарани по този начин, "зелените коридори" нито са полезни, нито са дискриминационни. Те просто са глупави!

В нормалните държави така се прави. Половин час преди отварянето на "зеления коридор", търговският обект се затваря и се подлага на тотална дезинфекция. Персоналът също - сменят маски, ръкавици, защитни облекла... каквото трябва. Половин час след затваряне на "зеления коридор", процедурата се повтаря.

У нас как се случват нещата? Никак, защото... "неща" няма. Просто на вратата си има служител или служителка, която започва да спира едните и да пуска другите. А после си се прибира обратно на топло и входът е свободен за всички. И какъв, тогава е смисъла от това упражнение?

Точно така - никакъв. Каквото е дереджето и с останалите ограничителни мерки: баровете и кръчмите не работят, ама къщите за гости пращят по шевовете; кината затворени - ама театрите си работят; моловете с катинари по вратите - ама в ДКЦ-тата хората чакат на опашка прави, защото няма къде да седнат от гмеж; всички ученици онлайн - ама за 77 000 от тях няма лаптопи и таблети, а други стотина хиляди са си "Сам вкъщи" и никой не знае какви ги вършат...

Как беше - хубава работа, ама българска! И докога така?


 Иван Рачев, Banker.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар