Глупостта е като заразна болест, предупреждава още Шекспир.
Затова внимателно трябва да подбираме своята среда. Но кого да избягваш? И наистина ли е необходимо?
"Аз съм хуманистичен човек, затова съм сигурна, че глупостта е временно състояние на ума, нещо като незрялост на бебето. Едва ли обаче мога да сбъркам, ако предположа, че поради собствената си глупост много хора не живеят толкова забавно, колкото биха искали", казва психологът Мария Ерил пред psychologies.
Но в какво точно се проявява глупостта?
Глупакът говори само за себе си
Всяко общуване предполага диалог и зрелият човек обикновено разбира, че това е начин за обмен на информация. Думата е размяна. Разбира се, човек трябва да говори, когато нещо се е случило – това се случва на всички. Но ако говори патологично за себе си, когато събеседникът няма възможност да вмъкне поне дума и да каже нещо, имаме си работа с глупак.
И не става въпрос за нарцистичен човек. Всичко, което има значение в този случай е, че човекът не е осъзнал, че слушането е важно за придобиване на житейски опит. Освен това, това качество е много ценно в приятелската комуникация.
Има много хора, а той е шумен
Представете си: ресторант, слабо осветление, някой има тиха романтична среща, приятели си говорят тихо, някой дори може да работи на лаптопа си. Тук-там звукът леко се увеличава – смях, поздрави на новодошли. И изведнъж, сред този уютен шум – внушителен глас на човек, който разказва подробности от личния си живот. И вече никой от присъстващите не може да остане невъвлечен. Правилата на етикета са до голяма степен надеждни.
Не искаме да слушаме, особено след като не е интересно, глупаво, плоско. Но мозъкът ни работи така – трябва да обърнем внимание на острите звуци, защото животът ни може да зависи от тях.
И така целият ресторант е посветен на житейските подробности...
Глупавият човек се страхува от всичко
Постоянното търсене на зона за безопасност и комфорт пречи на еволюцията. Всеки жив ум от тази еволюция е гладен и намира начини или самостоятелно да „преговаря“ със собствените си страхове, или да потърси помощ. Глупаво е да оставяш страховете да организират живота ти.
Има и недостатък на тази страна на монетата – когато човек се втурва в битка, без да претегля рисковете и да не преценява собствените си сили. Много глупави неща са направени от прекомерна смелост! Но този тип „конници без глава“ все пак са доста по-приемливи от тези, които се страхуват от всичко.
Извършвайки някакво действие, човек трупа опит, дори отрицателен, известна мъдрост. А какъв опит да търсим в тези, които експериментират само в търсенето на най-добрия телевизионен канал?
Глупакът не се съмнява в нагласите си
Това може би е върхът на глупостта. Погледнете във всяка област на науката – идеите се променят с времето. Нещо може да се е смятало за вярно и неоспоримо, и едно откритие да покаже, че сме вярвали в някаква заблуда.
В допълнение, твърдото мислене, когато човек не знае как да бъде гъвкав и да вземе предвид новите познания, е пряк път към болестта на Алцхаймер. Това показва съвременното изследване, но може и то да се окаже един ден грешно.
Глупавият човек разделя нещата на черно и бяло
Категоричното отношение, особено умножено с инат, е друг признак на глупост. Липсата на разпознаване на полутонове, контекст и ситуация – това със сигурност не е характерно за умните хора.
Този текст е пример за това разделение. Да разделяш хората на глупаци и умни е много глупаво. В края на краищата всеки човек има своя собствена история и свой собствен опит. Всеки от нас понякога може да се държи глупаво, така че най-доброто, което можем да направим, е да обърнем внимание на вътрешния си живот и да дадем максимално добра воля на света около нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар