Вотът на 4 април приключи, да живеят изборите!
Такова би могло да е мотото, с което ще живеем през следващите седмици и месеци. Резултатите подхранват не само предположението за задаваща се парламентарна криза, но дават воля и на въображението, ако приемем, че оттук нататък системните партии и парламентаризма в досегашния му вид вече не са същите.
Представете си само за миг как би изглеждал един петъчен ден за парламентарен контрол в бъдещото 45-о Народно събрание, ако предварителните резултати от предварителното броене (40% от протоколите) се запазят при окончателното произнасяне на ЦИК: в препълнената с народни представители парламентарна зала, пред трибуната са се подредили Слави Трифонов и оркестъра му, докато изпълняват парчето "Едно ферари с цвят червен" в отговор на питане на "Отровното трио" и порозовяла напоследък Мая Манолова от "Изправи се! Мутри вън!". Докато Нинова и Карадайъ вдървено помръдват и щракат с пръсти на банката, оглеждайки се от време на време да не ги снима някой досаден фоторепортер. А Христо Иванов и "Демократична България" в такт подвикват, призовавайки за справедливост и върховенство на закона...
Очевидно на досегашната практика БСП да настоява през сълзи премиерът Бойко Борисов да се яви и да отговаря на депутатски въпроси в пленарната зала, а той да си кара джипката и да не му дреме какво и защо трябва да се случи в парламента, е дошъл край.
Немислимо е вече лидерът на червената опозиция Корнелия Нинова да призовава Борисов да се разберат като мъже. Транссексуалността на всичките досегашни народни представителства е толкова очевидна, че е крайно време системните играчи да отграничат идентичността си от посочения в програмите им политически пол. И без да е необходимо да подписват Истанбулската конвенция, да се заявят пред обществеността като себе си. А не както досега - десни партии, изпълняващи кой знае защо леви политики, а обърканите в претенцията си за носители на социалното формации пък да получават полюции в мокрите си сънища за неолибералната глобализация...
Свикналите с комфорта на властта ГЕРБ и червените, продължаващи да се самозалъгват, че са алтернатива, се сблъскаха челно с протестния вот, катастрофираха и сега ще ги боли. Много и дълго.
Ситуацията е нова и за ДПС. След като ГЕРБ очевидно се прости с властта (по-скоро - с абсолютната власт), а БСП изпадна под чертата и не става даже за целувка, с кого движението ще върти политически гюбек зад кулисите? Къде ще се дене владетелят на задкулисието, бащицата с фирмените обръчи, повелителят на сараите? Къде ще се приюти и осиротелия му палач на свободното слово? Едничка надежда май остана Иван Гешев - да го подслони при себе си като следовател или пък да му подсигури офис в "Осемте джуджета", наред с този на Петьо Еврото...
Притеснителното само е, че ситуацията днес много прилича на тази от незабравимите юнски дни на 1990 година. Всички помним как млади и наивни пеехме до сълзи "Времето е наше" и "Развод ми дай" на "Орлов мост"... Без да подозираме дори за миг, че само илюзиите са си наши и че поне още 30 години ще носим на врата си ярема на нежелания брак с авторитарността и тоталитаризма...
Без да им пука от локдауна и припявайки си "Нема такава държава", днешните млади пратиха системните политически партии и т. нар. политически елит в истински нокдаун.
Молим се богу горещо дано само и те не се окажат толкова наивни като нас!
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар