Георги Георгиев от „Дума“ днес излезе с чудесна образователна статия за проекта „Триморие“ – „Триморски „кит““.
Идеята на заглавието е следната: Проектът може и да има антируски замисъл и импликации, но те силно се преувеличават, също както е в историята на българския филм „Кит“, който разказва как една цаца, благодарение на всякакъв вид престаравания и раздувания се превръща за общественото мнение в КИТ. Изводът по този въпрос на Георги Георгиев е противоположен на извода на анализатор като Валентин Вацев, който вижда в Триморието тежка антируска акция.
Бих се съгласил с в. „Дума“, че антируското значение на „Триморие“-то е силно преувеличено – почти всички енергийни инфраструктурни проекти, които се разглеждат като конкурентни на Русия, са изградени или се изграждат без каквото и да е „Триморие“, проект – в който няма никакъв ентусиазъм и никакво сериозно финансиране, въпреки големите приказки.
Въпреки това българското участие в проекта и ентусиазмът на президента Радев по повод на „Триморие“ наливат вода в мелницата на българската русофобия, която и без това работи на пълни обороти.
Ако участието в проекта не се възприема като враждебно на Русия, защо тогава хърватският президент по повод на „Триморието“ казва, че е против страната му да участва в „изолацията на Русия по начин, който смятам за глупав и вреден за Хърватия“. И още: „Това не е този мач, в който Хърватия трябва да участва и да предизвиква възмущението на Берлин и Москва“…. Думите на хърватина ясно казват, че „Триморие“ се стреми към „изолация на Русия“ и именно поради тази причина той е „глупав и вреден за Хърватия“.
В случая обаче мен ме вълнува друг аспект на проблема. Явно най-силната страна в ЕС – Германия, е против „Триморие“-то. Ако не беше така, германските банки нямаше да вземат решение да не финансират нито един проект на „Триморие“. Други три държави – Австрия, Словакия и Чехия, не са дали, както се изразява Г. Георгиев, „нито една стотинка в общия инвестиционен фонд“. Затова пък Полша и Прибалтика подскачали от ентусиазъм да участват. Това нали ни говори нещо?
Та въпросът ми е – защо България и персонално Румен Радев показват такъв плам и старание за участие в „Триморие“? Въпреки враждебното отношение към проекта на ключови за ЕС страни? Въпреки, че едва ли някой вярва, че единственият начин да се изгради тунел под Петрохан е проектът „Триморие“!
Защо тръгваме срещу Германия и Русия, за да угодим на САЩ? Задавам така въпроса, защото са комични аргументите, че проектът има за България някакво икономическо значение – планираните по негова линия проекти могат да се реализират с други пари и с други партньори.
Моят отговор е банален – защото Германия не се меси в политическите процеси в България, а САЩ се месят. САЩ, с огромните пари, които наляха в неправителствения сектор, и с изгражданото десетки години влияние върху основните политически партии, могат да провалят политическата кариера общо взето на всеки български политик. От това се притеснява Радев според мен. Това обяснява неговият „триморски“ ентусиазъм. Може и да е прав. Може би за оцеляването са нужни и тежки компромиси. А възможно е Радев и по убеждение да е на страната на САЩ в един спор между тях и Германия.
Каква е истината ще разберем едва по време на неговия втори мандат, не по-рано. Тогава, когато притесненията от зависимости силно ще намалеят, дай боже!
Юрий Борисов, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар