Много от нас си мислят, че промените след 10.11.1989 г. са причина за сегашното състояние на страната и народа ни. Истината, за съжаление е друга. Корените са по-стари.
След Ньойския договор България трайно загуби ролята си на субект в европейската политика. Тази тенденция се задълбочи особено след 1944, когато родината стана неразривна част от т.нар. социалистически блок, доминиран от победилия във втората световна война СССР.
В основните структури на социалистическия лагер – Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор България играеше ролята на най-верен съюзник на Съветския съюз.
Почти веднага след капитулацията на Националсоциалистическа Германия в 1945 год. нейните победители разбраха, че имат непреодолими идеологически и политически противоречия и поставиха началото на т.нар. Студена война. Съюзниците на Съветския съюз, сред които и България също се включиха активно в този конфликт, който постепенно се превърна в световен. Краят му дойде след почти 45 год.
На 3 декември 1989 г. на борда на съветския кораб "Максим Горки", близо до бреговете на остров Малта генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов подписа капитулация на СССР и целия социалистически блок, отказ от Ялтенските и Потсдамските споразумения и загуба на „Студената война”. Това не са теории на конспирацията, а съвсем реална история. На същата дата последният лидер на СССР буквално предаде другите европейски социалистически страни на американския президент Джордж Буш старши.
Всичко това беше предшествано от години работа на тайните служби на СССР, САЩ и Великобритания по демонтаж на социалистическата система. Ако погледнем чисто практично – така беше по-добре отколкото войната да стане гореща или ядрена, но в историята и геополитиката определения като „добре” или „зле” едва ли са уместни.
Студената война завърши. Всички държави от източния блок, при все и да бяха победени, поеха по свой път на развитие. Източна Германия, известна дотогава като ГДР се обедини със Западна, Чехия, Словакия, Полша и Унгария, а по-късно Словения и Хърватска се върнаха към католическия запад, където и беше исторически мястото им от много столетия. Близките икономически, социални и исторически връзки с Германия, Австрия и другите западни държави спомогнаха за бързи промени в икономиките, за приток на огромни нови инвестиции и за реална липса на шокови социални промени. Обществата в тези страни по-слабо усетиха прехода от планова към пазарна икономика, от социализъм към неолиберализъм, при все, че те до известна степен също се превърнаха в суровинен придатък и източник на евтина работна ръка за Запада.
За нас последствията от краха на системата бяха унищожителни - дори по-унищожителни от капитулацията ни след Първата световна война и Ньойския диктат. Нашата родина също подписа капитулация, тъй като беше сред губещите в студената война и най-верен съюзник на СССР.
Марксистко-ленинската иделогия беше заменена със западния неолиберализъм. Дойде западната "колониална администрация", под формата на Ричард Ран и Роналд Ът с техния план за промени, дойдоха „Отворено общество”, „Америка за България”, чужди банки, медии, тинк танкове и НПО-та. Тяхната цел и задача беше бърза и коренна промяна на България и българското общество.
В тези процеси не бива да търсим емоции, любов или омраза. Така е било и така ще бъде. Такива са били историческите промени от най-дълбока древност, независимо как са обяснени в учебниците и в какви идеологически одежди са облечени. Губещите война винаги са били наказвани с контрибуции, плащали са репарации или са били превръщани в колонии или зависими територии.
Днес България ОЩЕ Е де факто колония на Запада с назначена администрация. Кадрите на фондациите „Отворено общество” и „Америка за България" и Нов Български университет играят определяща роля във всички български правителства, особено след 2001 год.
Под тотален контрол са медиите, културата и образованието. Именно действията на тези сектори ни унищожават много по-бързо от турски ятаган или от английски бомби и снаряди.
И ако все още не можем да имаме силна армия или да сме субект в международната политика, то работата по тихото възраждане на нашата духовност вече трябваше да е започнала - тихо и системно... по паисиевски!
Няма коментари:
Публикуване на коментар