Намирам се в Рим.
Представете си брутална, непоносима жега, пек и влажен мор. Хора почти няма, градът е полу-празен заради срива на туризма. Улиците са почти празни заради пека. Тук-таме се разминаваш с някого.
В тази обстановка близо половината хора... носят маска. Навън. Сами или в двойка, далеч от останалите, но с маски. И не уж, формално, а през носа, напълно опаковани.
Минаваме през парк, деца си играят на поляната... с маски. Двойки седят сами на пейка, отделени от други хора... с маски. На върха на Палатинския Хълм, сами, двойка туристи - с маски. Говорят си през тях.
Това важеше особено за младите момичета - винаги най-податливата на социалните моди и демонстрирането на ценност демография. Направили се и нагримирали вечер за купон, ще се бутат в клуб, отиват натам през празни улици, нахлузили до една тъпата маска на лицето. Не, защото е закон - няма вече такъв. Защото е внушено.
Човек трябва да се разходи из западна Европа, за да разбере точно колко брутална промивка и нечовешки социален експеримент е бил проведен върху тези хора последната година. И за да си даде сметка колко различни народи сме.
Колко прекършени спрямо социалните очаквания и моди са тези нации.
Тогава ще разберете и защо толкова лесно се управляват и водят за носа към собствената им замяна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар