Мълнията „Магнитски“, която се стовари от САЩ, удари най-силно ГЕРБ и има изгледи да понижи резултата й на предстоящите избори.
Тя със сигурност значително ще намали шансовете за влизане в парламента и на партията на Васил Божков „Българско лято“. Докато при ДПС нещата стоят по друг начин.
Прави впечатление, че каквито и превратности да са се случвали в българския политически живот през последните 30 години, който и да е бил на власт, ДПС си съществува общо взето безпроблемно. То наистина се беше превърнало в незаобиколим фактор и често пъти неговите гласове - и в парламента, и електорални, бяха решаващи за взимането на едно или друго решение.
Тежестта му в българската политика е по-голяма, отколкото би трябвало, което се дължи основно на специфичния му електорат. При него движещите сили са по-различни, отколкото при избирателите на другите партии. Ако някакъв голям корупционен скандал, изказване за обръчите от фирми, или за разпределянето на порциите може да обърне вота в полза на една или друга формация, то при гласоподавателите на движението такива събития не оказват никакво влияние.
Общо взето, още от началото на съществуването си ДПС битува във враждебна среда, поради широко разпространените националистически и псевдопатриотични настроения у нас. Така че и представителите и избирателите му са свикнали да оцеляват в нея. И дори при опасност да се мобилизират и сплотяват. Усещането за общност им дава увереност и спокойствие. В този смисъл сплотеността и единството на клана се явяват като по-важни от каквито и да било външни влияния или удари.
Точно поради тази причина вкарването на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски в „черния списък“ по закона „Магнитски“ няма да повлияе на представянето на движението на предстоящите парламентарни избори. Ако за него има някакви щети от наложените от САЩ санкции, те са имиджови във външнополитически план.
Във вътрешен план изненади няма – от години българското общество знае, че ДПС е една политико-икономическа корпорация, неразделна част от създадения и грижливо подхранван порочен модел на българския преход. Очевидно е, че тази формация може да оцелява и съществува само в такава среда. Пред партньорите ни от ЕС и САЩ обаче движението имаше съвсем друг образ – прогресивна либерална партия, ревностен радетел за членството на страната ни в евроатлантическите структури. Сега това лустро малко се позацапа. И с изпадането на Пеевски в немилост пред евроатлантическите ни партньори ДПС ще трябва да търси гръб от другаде.
Впрочем, въпреки удара от Вашингтон, ДПС има изгледи дори да подобри изборния си резултат. Първо, защото вече е съвсем само на собствения си терен в смесените райони. Няма абсолютно никаква конкуренция, тъй като последният опит за това – ДОСТ, се оттече в канала. И сега, вместо Лютви Местан, подкрепа от Турция недвусмислено получи ДПС, засвидетелствана с поздравителния видеоадрес, който Ердоган изпрати до националната конференция на партията преди вота на 4 април. В него имаше и ясен намек, че движението трябва да се готви да управлява заедно с „приятеля Бойко Борисов“ след изборите.
Второ, електоратът на ДПС е може би най-лоялният. Трето, защото движението не изпадна в истерия и не побърза панически да се отрече от довчерашния си депутат.
Паническите реакции, характерни за някои други партии, обикновено издават гузност. ДПС поиска доказателства от Вашингтон, като същевременно обясняваше, че Пеевски не е заемал никаква длъжност в държавната администрация. Реакцията му показа и друго – че движението е очаквало или предполагало такъв развой на нещата и превантивно извади Пеевски от листите си за вота на 4 април. Така без много шум се опита да се разграничи от него и да минимизира щетите, които санкциите по закона „Магнитски“ може да нанесат на партията.
За тези избори ДПС има и още едно предимство – неограничения брой избирателни секции в страните извън Европейския съюз – поправка, която сколаса да направи в Изборния кодекс краткотрайното 45-о Народно събрание. Макар че опасността от наплив на турски гласове в урните е силно преувеличена, все пак движението ще получи някакъв подарък от Турция. На практика бонусът от гласовете, които ще дойдат от чужбина, се изразява в 1-2 депутати. ДПС продължава да разчита основно на гласоподавателите си в страната, които са почти константна величина, осигуряваща неизменното му присъствие в парламента.
Защо тогава лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ отиде на среща с турския президент Реджеп Ердоган? Тълкуванията са доста разнопосочни. Едното със сигурност е да компенсира разклатения имидж на ДПС след разкритията по закона „Магнитски“. Другото, според някои, е да подсигури гласовете на изселниците чрез административен контрол.
Според бившия високопоставен функционер на ДПС Осман Октай "Ердоган се намесва грубо в изборния ни процес. Той цели да употребява и българските мюсюлмани, изнася напрежението от Турция към България и към Балканите“. Октай предрече, че "ударът от американския финансов департамент с подписа на Байдън ще има сериозно отражение върху ДПС, върху модела "Доган". По думите му "има неадекватна и паническа позиция от страна на ДПС... Очаквам да излязат още много неща - фирмени обвързаности около обръчите на Доган".
Според други наблюдатели Ердоган вижда партньорството с ДПС и в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ.
„Има опция, ако ГЕРБ спечели изборите, да се опита да създаде кабинет с формации, които са позитивно настроени към тази партия, а ДПС е една от тях“, изказа хипотеза журналистът Илхан Андай. Неговото мнение е, че ДПС ще постави ултиматум за експертен кабинет.
Що се отнася до изцепката на Карадайъ, че тяхната родина е Турция, това изказване доста прилича на уж случайно изпуснатите реплики на Ахмед Доган за "обръчите от фирми" и "порциите", които той разпределя. Те бяха предназначени за вътрешна употреба, т. е. за пред електората на ДПС, но придобиха широка гласност, отекнаха в цялата държава и повлияха на изхода от изборите тогава. В голяма степен именно "порциите" докараха на власт Бойко Борисов през 2009 година. Та сега не знаем в какъв контекст е направено това изказване на Карадайъ - "Турция е нашата родина. Останахме в България след Османската империя. Тази земя е нашата земя. Ние не сме имигранти там. Нашата борба е да защитим турската си идентичност. Да защитим нашия език, религия и обичаи. Истински."
Не знаем и доколко коректно е предадено от Анадолската агенция. Но има огромен риск то да налее вода във воденицата на патриотичните партии („Българските патриоти – ВМРО, „Воля“ и НФСБ“, „Възраждане“) и да им помогне да прескочат бариерата за влизане в парламента. Не липсват позиции, че това не е случайно – защото националистическите формации са най-голямото плашило за електората на ДПС, което не веднъж е помагало за неговото сплотяване и мобилизиране.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар