Всичко изглежда, а и е!, предначертано вече. И идващите УЖ избори, и следващото УЖ българско правителство.
Договорките зад завесата, с водещата размахана палка на американците, вече са поставили резки условия за оставане на всяка цена в следващото правителство на трима министри от службашите на Румен Радев. И тримата – от квотата на „десносектантите“, подпомагани от американците и припознати като първи авери от Румен Радев.
Някои, като Бойко Рашков, сън не спят да се пънат да влязат в „тройката“, готови са и с Атанас Атанасов ако трябва да преспят, че да ги огрее, но – надали…
Херо Мустафа иска на всяка цена, на всяка цена, на всяка цена! – да не се стига до нови предсрочни избори и на всяка цена, на всяка цена! – да бъде съставено редовно правителство след изборите на 11 юли.
Това задължително ще доведе до чиста измама на повечето партии към избирателите си. Само преди два месеца всички се кълняха, че дослук със „статуквото“ няма да правят. След арогантното, нагло и водещо дефилиране на Херо Мустафа из българските институции, тоя път може и да бъдат далеч по-обрани в предизборното си поведение, или ако са достатъчно лицемерни ще го играят пак на „никакво статукво“, но пък след изборите ще се гушнат с когото ПАК Херо Мустафа посочи.
За да има на всяка цена правителство „на сговора“, дирижиран от американците, нужен им във войната срещу руснаците.
Румен Радев пее тая песничка от известно време – очевадно под диктовката на Херо Мустафа – че трябва този път на всяка цена да бъде излъчено редовно правителство.
Обаче.
Реално това няма как да се случи, ако политическите играчи спазят политическите си ДОСЕГАШНИ ПОСЛАНИЯ – че няма да се прегръщат с партиите от статуквото. Знаете ги кои са – и тия от „статуквото“ и ония, дето уж не са от „статуквото“.
Може да се случи само ако същите партии „в името на държавата, в името на националната сигурност“, а всъщност „в името на САЩ и интересите на САЩ“, този път плюят на обещания и послания и се гушнат едни други в Схема, която вече е начертана от американците.
Впрочем, точно и заради това не удрят Бойко Борисов. ПЕРСОНАЛНО с него са се разбрали отдавна, той няма нито да е премиер, нито има претенции да е вече такъв. Неудряйки го, те запазват ГЕРБ като играч, точно начело с Дани Митов, по-кръстен и от американец в „американската вяра“. А запазвайки ГЕРБ, те ги запазват като един от водещите политически играчи.
Останалите – „десносектанти“, „мутри вътре, мутри вън“, славита, са априори под полата на Херо Мустафа, и досега не са мъцнали и една запетайка срещу тоталната американска инвазия у нас. Те даже са на кяр, защото янките ги пробутват като „нови лица“ и „нов морал“, закачени за „новия“ български новозначен „Рамбо“ – Румен Радев, въпреки че на българите години наред им се повръща от техните „нови“ лица.
БСП – Корнела също не гъква по „американската тема“. В самата БСП отдавна знаят, че и тя не излиза от американското посолство и е на къса каишка там.
Всички тия уж „скрити лимонки“ на янките са готови на всякакви мерзки „компромиси“ и в името на „вечната дружба с американските другари“, които ги държат в шепите си и с нелицеприятни факти за тях, и бързичко ще забравят предизборните си клетви и обещания.
Магнитските бомбастични пушилки, които нямат никаква правна стойност, а са чисто политическо избирателно разчистване на американската писта на интереси у нас, след които не други, а първи Румен Радев и службашкото правителство получиха оргазъм от възторг, елиминират или поне правят опит за това – на други двама знакови и важни политически играчи – ДПС и „Българско лято“ на Васил Божков.
Янките може и да си мислят, че са ги елиминирали, но тук на Балканите, особено на българска територия – всички пластмасови американски планове може и да се размиришат като мацано дупе с тиква. Защото тук, на Балканите, „нищо не е като хората“.
Има един много тънък нюанс.
Когато си притиснат до стената и те набутат в един и същи списък, на една и съща линия с… врага ти, е тогава става истински интересно. Защото сега по една линия и в един и същи списък са един до друг, а не един срещу друг – Васил Божков и Делян Пеевски.
Не, че ще се заобичат, о, не. Но интересите на враговете понякога, даже и във филмите, се преплитат, когато ги е налазил – общ враг. И когато на всичкото отгоре тоя „враг“ е спасил най-гадния „кучи син“, а тях ги е набутал в лайната.
Да удариш така показно ДПС и то на българска територия, в която няма как по никакъв начин ДПС да бъде елиминирано ей така просто, си е фатален риск. Ако някой е отписал Делян Пеевски /да не говорим за Доган/ окончателно, значи не е следил играта внимателно от години. Още повече, че никаква тайна не е, че Пеевски притежава информационен масив, колкото две Българии – официална и задкулисна.
Не бих заложила, че Пеевски ще се даде без бой. Не бих заложила и че Божков ще се даде без бой. И той е показал само един милиграм от това, което всъщност знае и може да онагледи. Също като Пеевски.
Радев може и отсега да се носи на вълната на радостта, че едва ли не вече е спечелил втория си мандат, след като се е подложил безоткатно на американците, но… еще не вечер.
Рязкото пикиране, с което американците демонстративно показаха, че те управляват България като евтин супермаркет, пълен с дебили, бургери и кока кола, ако към този момент показва, че янките разчитат, че българския народ ще ръкопляска възторжено, защото го успиват с уж някаква битка срещу корупцията, нищо, че е нагло избирателна, то неминуемо ще последва отрезвяването и тогава ефекта ще е обратен. Впрочем, всяка пренатегната струна се къса. А американците я опънаха до отвратителност.
Истинското лице на „натовските генерали“ ще прозира все по-ярко и все по-ясно зад фалшивите им рецитации, вкопчено единствено в това да печели власт и предало се по бели гащи с вдигнати ръце на Херо Мустафа, разбирай САЩ.
На пръв поглед всичко изглежда вече предначертано. И резултатите от изборите, и вече натъкменото следващо правителство, и „цветята и розите по пътя“, и улавия, за пореден път, обладан и успан „народ“.
Но в такава безнадеждна ситуация винаги се ражда изненадващ избор, нестандартен трън в петата, странно обозначен не като бедствие, а като лек. Дали ще е пагубно абсурден за страната ни, или ще е зрънце надежда – не е ясно.
Но онези, които отсега се взимат като победители, да внимават. Българинът е башка луд. Да го преведат на Херо Мустафа, ако могат.
Веселина Томова, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар