70 процента не припознават така наречения „политически елит“.
Останалите, вместени в 30-те процента, са до болка познатите „стари муцуни“ плюс в голямата си част „продуктовото позициониране“ от така наречените „протестни партии“.
На практика властта наистина се търкаля по улицата и няма кой да я сграбчи. С хъс и убедително.
Батакът, в който се въртоли страната от избори в избори, всъщност прави добро – чисти и посочва, и чисти мръсната пяна, откривайки все по-ярко истинските лица на набуталите се от кол и въже лицемерни уж „нови“ играчи.
Защо Схемата с „нови проекти“ така и не сработва?
Защото Центровете с пари (всички, без изключение!) са копи пействани откъм най-важното качество – залагане единствено на ниска топка „нови“ лица, постни, семпли, да не кажем, малоумни, гротескни в безпомощността си, демонстрирайки липса на харизма, интелект, мислене, анализ, криещи зад апликираната помпозна думичка „експертност“ – липса на какъвто и опит на терен, липса на прочетени книги, липса на бекграунд, да не го кажем в прав текст – абсолютна безпросветност, наличие на силен егоцентризъм, воден единствено от диагностичен кариеризъм и евтина алчност. Прибавяме и залагане на вечни стари лица, обръгнали до болка на хората, но навиращи се непрекъснато във властта през купища партии и проекти.
Защо, когато притежаваш, да речем, 10-15 милиарда лева, залагаш на такива лица, а не привлечеш качество, истинско качество?
Защото Онези, които пазарят „новите“ проекти, както в политиката, така и в бизнеса, аксиоматично бягат от умните, острите, онези, които могат, тъй като по никакъв начин не понасят около тях да има личности, застрашаващи „висотата“ на камбанарията ИМ, и най – важното – не понасят до тях да има личности, които да им казват цялата истина. Такава, каквато е, а не такава, каквато я „продуктово позиционират“.
Така политическото ни Блато, дирижирано от Центровете, които „поръчват музиката“, възпроизвежда боклук след боклука, въобразявайки си, че това няма никакво значение, след като Играта ИМ върви в точ и до безкрай – разхаласана държава, в която най-добре се хлеби.
70-те процента обаче инстинктивно, само инстинктивно засега, усещат, че всичко върви сбъркано, и са на път да станат 90 процента.
Когато се питате защо такава простотия до степен на олигофрения е станала „нови“ политици, обяснението не е само в дълбокото и трагичното опростяване и опростачване на населението, и в тоталното зомбиране на новите млади поколения. Причината е и в Онези, които дирижират събитията от Центровете, съсредоточили финансовия ресурс.
Илюзия е някой да си мисли, че „нов проект“ или партия може да се пръкне, да просъществува и да се задържи без пари. И в това няма лошо, стига да е умно използвано и с ясна цел.
Партиите днес са превърнати в търговски дружества.
В „новите проекти“ огромна част от „новите“ лица директно си плащат солидна сума, за да влязат на избираеми места в листите. Някои от тях, ахмаци, ако питате мен, дори теглят кредити от по 300 000 лева, за да ги платят и да се събудят депутати. Днес има и такива, които освестили се, че няма как да ги избият тия пари, при тия краткосрочни парламенти, а и поради наивността им, че това лесно и бързо може да стане /кой от опитните играчи ще пусне някой нов левак да „избива“ кинти набързо?!/, треперят да не дойде оня от заложната къща, дето им е дал 300-та хиляди да ги омаа набързо, щото няма как да ги върнат.
„Мениджърите“ на „новите“ партии и проекти, всъщност са едни бизнесмени – търгаши, продаващи вместо сирене депутатски места. И абдалите – „нови лица“ депутати, търкат ли търкат талони, ама не ония на Черепа…
Няма как да очакваме качество на политическата сцена при тоя „кастингов“ „избор“.
От другата страна са така нареченото „статукво“. Тежки гемии, пълни със стада от невзрачни, кухо кънтящи, безлични партийци, които вървят като пълнеж и се избират по принципа да няма „бомбаж“ на еднакво наредените буркани. Никой не търси ярки личности, защото и лидерите бягат от такива, за да не бъде засенчена посредствеността им.
И тук няма изключение.
Всеки изкласил до „лидер“, без значение политически или държавно властови, се заобикаля от отбор кретени, които слугуват, коленичат, врещят единствено колко „лидерът“ е прекрасен, и това е единствения признак по който биват избирани – „лоялност“. Лоялност към култа, но не и лоялност към Истината.
„Тикви“ се сменят със „зелени чорапи“, а народът се лашка от „харизма“ на „харизма“. Докато женичките се подмокряха някога от Бойко Борисов във всеобщ оргазъм, днес се подмокрят от Кирил Петков, щото бил „убав“ и „харизматичен“.
Този народ винаги с фатално закъснение разпознава остапбендеровците. С една малка подробност – у нас досега не се е пръквал истински Остап Бендер, защото Остап Бендер е прелестно обаятелен, а нашите са селски хитреци, лустросани с малко гел, както са гледали по телевизията.
Като казах телевизии, същото обяснение се таи и в това – как е възможно да притежаваш не една, а две телевизии, например, и то най-рейтинговите, и да не „овладееш и сложиш държавата в ред“, както се казва?!
По същата причина. Центровете с пари искат и залагат единствено на некадърността, безличието и бля-бля лаф да става. Имаш най-мощното оръжие, което може да обърне държавата, и вместо това – „използваш“ оръжието си за лигня.
И от картечница правиш черпак за малеби.
Как тогава може да се излезе от този омагьосан въртоп?
Как може да бъде канализирано това 70 процентово отвращение и да бъде трансформирано в ентусиазъм и водеща енергия?
При положение, че това 70 процентово население ежедневно е облъчвано от перфидни тв манипулации, отвратителни зомбирания на купища фейк сайтове, а и е априори нечетящо и не се напъва изобщо да мисли и анализира?!
Звучи вероятно отблъскващо и банално, но се налага НОВ ПРОЕКТ.
Първо обаче, без да се лъже удобно, че ще бе наблъскан само с нови лица. Видяхме, че когато под „нови“ лица идват безхаберни невчасови льольовци, народът започва да носталгира към предишните мошеници.
Само идиот не би ползвал ПОЛИТИЧЕСКИЯ ОПИТ на качествени лица, които така и тамадите на „новите проекти“ нито ги привличат, нито ги приобщават. Политиката не е хали гали, само бизнес, или уйдурма, тя освен система с правила е и опит на терен. Само кретен не би сбрал личности, които са достойни, но неудобни и затова ги няма никъде в листите на стари и „нови“ проекти.
Ще кажете – ама ще стане тюрлюгювеч. Да стане! Щом така ви е кеф да го наричате.
Тюрлюгювечът е много вкусен, защото всяка съставка има свой мирис, вкус и качество, и просто някой трябва да я сложи на правилното място.
Второ, всички хабилитирани лица, твърде интелектуални, твърде много професори и академици, да се съсредоточат върху кабинетния си книжен живот, а не да се пънат да се пъхат като политици. Аман му е на тоя народ от хабилитирани „стратези“ и политици.
Военните да трамбоват по плаца и да не се въжделеят като властови умници, единствено и само защото са изтъкани от кариеристично его и от това как най-удобно да подгъзуват на американския посланик, събуждайки се и заспивайки с полюцията „натовски генерал“.
Търси се и лидер, естествено, който да е едновременно умен, силен, непоколебим и опериран от еснафско кариеристично его, умеещ да владее със слово както селяка, така и интелектуалеца.
Ще кажете – кой от Центровете с пари плюс американците, които дирижират и владеят тази територия, ще допуснат такъв извън системен играч и проект?!
Вероятно ще сте прави. Но някъде, не помня в коя източно европейска страна, преди време се появи Движение „Сбогом! Благодаря ви“ – като заглавието визираше – Сбогом на прехода и благодаря на всички, които ни го тропосахте, но дотук.
Да, ние сме башка луди, в сравнение с всички източно европейски страни. Преклонени главици, дето сабя не ги сече. Само тук я има тази поговорка.
Но ако поне една микроскопична частичка от този народ не се врече и не се осмели да „обърне каруцата“ на досегашната ВСЕОБЩА СХЕМА, идващото ще е все по-отвратително, без значение дали ще се казва „тиква“, „чалга“, „зелен чорап“…
365 общини. По един човек. После по още един, и още един… Пирамида.
Някой все трябва да се осмели, въпреки ВСИЧКИ, да го направи.
Дали?!
Веселина Томова, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар